Навярно никога нямаше да разбере. Каквито и да бяха голнерите, те не представляваха нищо повече от придатъци към Чаросплетниците, които трябваше да ги хранят и да се грижат за тях, когато безумието разпереше черните си криле над господарите им. Кайку се опита да ги съжали, ала после реши да запази състраданието си за събратята си, които навярно умираха в този миг.
Двамата разузнавачи продължиха напред, а тунелът постепенно се стесняваше, превръщайки се в неголяма пещера — гореща, задимена и миришеща на препечено месо. Проходите в мината изобщо не бяха прави и плавни — грапавите им стени бяха нагънати и в тях зееха естествени ниши, а произволното разпределение на факлите оставяше множество участъци без светлина. Кайку и Тсата пропълзяха до края на пещерата и погледнаха надолу.
Животни се въртяха на големи шишове, а зеленчуци вряха в огромни казани. Късове червено месо висяха на куки над димящи въглени, а навсякъде пламтяха буйни огньове. Десетки голнери се суетяха около масите — обезглавяваха и кормеха риба, изхвърляйки вътрешностите на пода, разфасоваха дивеч, кълцаха месо. Те бяха мургави и слабички и приличаха на недохранени деца, а физиономиите им вечно бяха намусени, докато си подхвърляха заповеди един на друг на неразбираемия си език. Кайку ги гледаше като хипнотизирана, отвратена от грозотата им, докато изведнъж не се сепна, забелязвайки, че няколко дребосъка се взират с малките си очички в нея. Сърцето й подскочи от ужас при мисълта да не бъдат открити.
— Тсата… — прошепна изплашено тя.
— Зная — отвърна тихо той. — Те имат добро зрение.
Останаха неподвижни. Първите, които ги бяха забелязали, се върнаха към работата си, но други също ги видяха. Както изглеждаше обаче, присъствието на натрапниците не доведе до вдигане на тревога. След малко голнерите престанаха да им обръщат внимание. Кайку си отдъхна. След преживяното на остров Фо не изключваше подобна реакция, ала, честно казано, не се надяваше много на подобно нещо.
— Сякаш изобщо не ги интересуваме — рече Тсата, който се опасяваше от някаква клопка.
Кайку преглътна, за да навлажни гърлото си.
— Имаме късмет — рече тя. — Чаросплетниците никога не са имали кой знае каква нужда от стражи. Невидимите им прегради са отблъсквали всяко живо същество в продължение на стотици години. От толкова дълго време не са изпитвали страх, че са забравили какво представлява това.
Тя се изправи и излезе от укритието си. Голнерите не й обърнаха никакво внимание. Тсата колебливо последва примера й и те прекосиха заедно подземната кухня, очаквайки всеки момент да бъде вдигната тревога. Ала дребосъците бяха напълно безразлични към тях.
— Аз не бих разчитал на това, Кайку — изтъкна ткиуратецът. — Мисля, че Чаросплетниците ще пазят вещерския си камък много строго и едва ли ще поверят охраната му на тези джуджета или на някакви си Различни.
Кайку си мислеше същото и думите му й напомниха за нещо, което се опитваше да изтика в дъното на съзнанието си, откакто бяха поели тази мисия. Бе напълно възможно тук да има Чаросплетници. Нейната кана се беше справила с демоните, ала Вещерите бяха нещо съвсем различно. Тя не се осмеляваше да се изправи дори и срещу един Чаросплетник — а какво оставаше, ако в мината имаше повече?
Ала въпреки всичко трябваше да разберат. Трябваше да разберат дали сведенията, които Асара бе събрала на другите континенти, бяха верни. Трябваше да разберат дали Чаросплетниците изобщо имаха някакви слаби места. Заради обета й пред Оча, заради мъртвите й близки, заради приятелите й, които може би умираха на другия край на Разлома… те трябваше да нанесат своя удар.
Трябваше да направят всичко възможно, за да разрушат вещерския камък.
Тридесет и първа глава
За втори път през живота си баракс Григи ту Керестин седеше на коня си, заобиколен от могъщата си армия, и се взираше в престолния град Аксками.
Столицата изглеждаше възхитително под светлината на първите слънчеви лъчи. Окото на Нуку тъкмо се подаваше над източния хоризонт и пръскаше алени отблясъци по кулите и минаретата на огромния град, въздухът трептеше, а прохладният утринен бриз нашепваше обещания за далечната зима, когато дните щяха да са топли и спокойни, а нощното небе — кристално ясно.