— Различни? — попита Мос, обръщайки се веднага към Какре.
— Различни — повтори Вещерът със спокоен глас. — Стоварихме ги с десетки баржи в Аксками миналата нощ, след което ти нареди да затворят вратите и така ги заключи в града. Ще видиш, че още повече шлепове в момента акостират на западния бряг на Зан и Различните се насочват към войниците пред Аксками. Ще убият всеки, който не носи цветовете на рода Коли.
— Коли? — Мос почти се задушаваше от чудовищния характер на онова, което казваше Вещерът. Различни? В Аксками? Най-страшният враг на цивилизацията в самото сърце на империята? И не някой друг, а именно Чаросплетниците ги бяха докарали тук!
— Да — потвърди Какре, — Коли. Ужасно подла лисица, нали? Винаги готов да прекрачи труповете на съюзниците си в името на победата, като един истински сарамирец. През цялото това време беше на моя страна.
Мос имаше ужасното усещане, че Върховният Чаросплетник се хили зад Маската си.
— Хайде да не се заблуждаваме, Мос — изграчи той. — Чаросплетниците добре виждат накъде вървят нещата в Сарамир. Скоро ти ще се опиташ да се отървеш от нас. Народът ще го поиска от теб. Григи ту Керестин възнамеряваше да направи същото. Не можем да си позволим това да се случи.
Вестоносецът бе замръзнал на мястото си, целият разтреперан — младеж на осемнадесет жътви, превърнал се в неволен свидетел на разговор с огромно значение за империята. Дори в най-дръзките си мечти не си бе представял подобно нещо.
— Докато си говорим, Различните излизат от планините, мините и десетките други места, където ги бяхме събрали, скривайки ги от чуждите очи. Ти беше достатъчно добър да ни помогнеш, унищожавайки армиите на другите благородници в този театър пред стените на Аксками. Сега нашите Различни ще се погрижат за останалото.
За миг Мос бе прекалено смаян, за да възприеме онова, което му казваше Върховният Чаросплетник. После, с вик на ярост, той се наведе светкавично и измъкна кинжала си изпод дрехите, където го беше скрил. В следващия миг Какре само вдигна ръката си и тялото на Мос изведнъж се вкочани, мускулите и ставите му се парализираха и той се строполи на пода в зародишна поза — лицето му бе изкривено, челюстта — деформирана, пръстите му стърчаха на всички страни, а вратът му бе извит като на пиле; досущ лист пергамент, смачкан и захвърлен на земята. Очите му се въртяха неистово в орбитите си, ала единственият звук, който можеше да издава, беше неразбираемо гъргорене.
Върховният Чаросплетник се надвеси над Императора — дребен, прегърбен и безкрайно смъртоносен.
— Времето на благородните семейства приключи — каза той. — Твоето време изтече. Чаросплетниците ви служеха с векове, ала отсега нататък вече няма да е така. Империята умря днес.
Той махна с длан и Мос се взриви. Кръвта плисна от очите, ушите, носа и устата му, от гениталиите и ануса му. Коремът му се разкъса и намотаните му черва се изсипаха на земята сред кървава слуз, а гръбнакът му се натроши на парченца от черепа до опашната кост.
Всичко свърши за по-малко от секунда. Обезобразеният труп на Императора лежеше сред локва от собствените му телесни течности върху лъскавия под, облицован със зелени плочи от лач.
Какре вдигна глава и погледна към вестоносеца. Изражението на потрес и неверие, изписано на лицето на младежа, бе направо комично. Той се строполи на колене и умря от чудовищен кръвоизлив.
В стаята се възцари тишина, ала навън продължаваха да се чуват изстрели от пушки. Биеха камбани. В града беше вдигната тревога.
На фона на ярките слънчеви лъчи, облели терасата, стаята изглеждаше потънала в полумрак. Вещерът се загледа в труповете на двамата мъже, които бе убил. Император и слуга; а накрая — две купчини отпадъци.
Различните хищници в Аксками щяха да вилнеят из целия град, сломявайки всяка съпротива, докато накрая всички жители не паднеха на колене. Навсякъде из северен Сарамир огромни армии от чудовища потегляха от планините Тчамил и се насочваха покрай речните брегове, опустошавайки всичко по пътя си — кошмарен плод на започнала преди десетилетия подготовка и пет кратки години на свободно движение из империята. Страховити орди, изригващи сякаш от нищото като зловещи тумори, подчиняващи се единствено на Чаросплетниците и Възлите.
Съобщенията за помощ изобщо нямаше да достигнат до получателите си. Из цялата империя изчезваха Чаросплетници, а господарите им биваха намирани убити. Толкова дълго време благородниците на Сарамир бяха разчитали на способностите на Вещерите за далечна комуникация, че сега не знаеха какво да правят без тях. Толкова дълго време бяха смятали Чаросплетниците за свои покорни слуги, че изобщо не можеха да си представят, че те някога ще се разбунтуват. Изведнъж щяха да останат съвсем-сами, изолирани в огромната страна, а гигантски разстояния щяха да ги делят от всеки, който би могъл да им помогне. По времето, когато щяха да се адаптират, вече щеше да е прекалено късно. Благородните семейства щяха да бъдат унищожени.