Играта бе свършила и Чаросплетниците бяха победили.
Какре излезе бавно от стаята. Когато императорските стражи намереха тялото на Мос, щяха да си направят очевидните заключения. През това време той вече щеше да се намира в покоите си, зад заключената врата, която бе достатъчно здрава, за да задържи императорските стражи достатъчно дълго време, докато Цитаделата паднеше… ако изобщо някой се осмелеше да го потърси.
Освен това там го очакваше и вкусната хапка, която си беше поръчал предната нощ специално за този случай. Една млада жена, нежна като коприна, гъвкава, красива и съвършена. А каква кожа имаше само, каква кожа…
Проходът Джуача прорязваше планините Тчамил между Максачта и Ксаксай, където те се стесняваха, простирайки се от плодородните земи на запад до пустините на Тчом Рин на изток. Като изключим пролома Рири на южното крайбрежие, той беше единственият широк път, свързващ източната и западната половина на империята. Легендите разказваха, че самият Оча бе разделил планините, като стъпил отгоре им, за да открие Тчом Рин и Новоземие за избрания си народ, давайки им разрешение да изтикат аборигените Угати. Учените пък смятаха, че проходът Джуача дължеше съществуването си на природен катаклизъм — мащабно разместване на земните пластове, прорязало лъкатушеща просека между възвишенията, дълга над двеста и двадесет километра. Той бе толкова равен, сякаш планините просто се бяха разделили, разпъвайки земята помежду си, докато стане плоска като тепсия.
Най-широката част на проходът Джуача беше три километра, макар че той се стесняваше до седемстотин метра в западния си край, където се издигаше град Максачта. Когато сарамирците го бяха открили навремето, устието му бе затрупано от всевъзможни препятствия — големи канари, стъклоподобни вулканични скали, масивни зъбери от черен камък — ала ги бяха разчистили без проблеми с помощта на експлозиви. Проходът Джуача бе единственото място, където цяла армия можеше да прекоси планините Тчамил, ако не искаше да пътува над седемстотин километра в южна посока до пролома Рири.
Реки ту Танатсуа достигна билото на планинския гребен малко след разсъмване, когато окото на Нуку още беше ниско в небето, а лъчите му грееха директно в очите му. Слабото лице на младежа бе покрито от набола брада, която беше изненадващо гъста за толкова млад човек. Черната му коса бе рошава, а бялата нишка бе станала почти незабележима от прахоляка и мръсотията. Скъпата му премяна я нямаше, продадена за здрави селски дрехи, по-подходящи за дългото пътуване, а погледът му бе станал по-твърд и мъдър; вече приличаше по-малко на дете и повече на мъж. Стъпките му хрускаха по тънкия пласт есенен сняг, покрил земята на тази надморска височина, докато изминаваше последните няколко метра, които го деляха от билото, след което спря и погледна назад.
Асара се движеше малко зад него, загърната в пухкава кожена мантия, а дрехите й бяха също толкова здрави и семпли като неговите. Косата й бе спусната свободно, а по лицето й нямаше никакъв грим, ала въпреки това продължаваше да е неземно красива. Стръмното изкачване изобщо не я беше изморило. В далечината зад нея Максачта се разстилаше върху жълто-зелените равнини, а изящните къщички и кулички блестяха, отразявайки светлината на ранните слънчеви лъчи. Бяха минали покрай града преди два дни, ала не останаха да спят там, гледайки да избягват излишните срещи с хора. Поради същата причина бяха избрали и този тежък планински маршрут пред удобството на прохода Джуача. Пътят бе труден, ала за сметка на това по-безопасен, макар че сега всички пътища бяха станали рисковани.
Реки й подаде ръка и жената я пое с усмивка. Младежът я издърпа нагоре и двамата поеха с уверени крачки по билото.
Планинският гребен, по който вървяха, се издигаше на петнайсетина километра от западния край на прохода. От мястото, където се намираха сега, се откриваше панорамна гледка във всички посоки. Асара бе избрала този път, за да могат да реагират своевременно, ако изникнеше някаква опасност пред или зад тях, и Реки се беше съгласил, без да спори. Отдавна се бе научил да й се доверява за тези неща. Все пак тя бе запазила живота му досега, а и беше изумително опитна за жена на нейната възраст. Тази девойка неустоимо го привличаше и същевременно го изпълваше със страхопочитание.