Ала в избора на Асара имаше и друг мотив. Тя подозираше нещо, което не желаеше да сподели с младежа; искаше да се увери дали съмненията й са основателни и едва тогава щеше да реши дали да му каже. Различните й очи бяха изключително остри и мъничките петънца, които бе забелязала в далечината, я бяха накарали да се замисли. Изглежда, подозренията й се потвърждаваха.
Планините се скупчваха на изток, оформяйки тясна, сивееща долина. Тя бе осеяна с трупове на хора и Различни зверове. Лешояди и други птици, хранещи се с мърша, сновяха около тях и късаха плът толкова прясна, че едва бе започнала да се разлага. От мястото, където се намираха, мъртъвците изглеждаха като чудовищно стълпотворение — хиляди трупове, накамарени един върху друг.
Хиляди жители на пустинята. Мъже и жени в традиционните за Тчом Рин одежди.
Асара заслони очите си с ръка и се вгледа по-внимателно. Видя счупени знамена и гербовете на градовете Ксаксай и Муйо, редом с тези на други благородни семейства. Трябваха й само няколко секунди, за да намери това, което търсеше.
Знамената на рода Танатсуа, раздрани и изпочупени, лежаха върху няколко тела като погребален саван. Символите на семейството на Реки. Тя бе запозната достатъчно добре с военните дела и знаеше, че знамето на даден род се вдигаше над някоя армия само ако бараксът лично присъстваше сред редиците й.
Пустинните баракси бяха реагирали незабавно на самоубийството на Лараня. Дали Чаросплетниците на Какре стояха зад това, подлъгвайки семействата, както правеше Върховният Чаросплетник в Аксками? Беше очевидно, че армията е стигнала дотук изключително бързо, дори и ако се приемеше, че новините за смъртта на Императрицата са били предадени незабавно от Какре на зловещите му пустинни събратя. Навярно това беше някакъв авангард… Пустинните баракси не биха обявили война само въз основа на нещо, което бяха чули. За да се вдигнат на поход, им трябваше онова, което Реки носеше. При това положение мисията му беше безпредметна.
Асара погледна към младежа. Зрението му не бе остро като нейното, ала пак бе видял достатъчно. Той се взираше безмълвно в сцената и лицето му беше спокойно, ала сълзите пълнеха очите му.
— Баща ми там ли е? — попита накрая.
— Кой може да каже? — отвърна девойката, ала Реки разбра истината по гласа й. Асара можеше да си представи как бе станало всичко — как тези мъже са били нападнати в засада от Различните, чийто брой е надхвърлял числеността дори на тази голяма бойна единица, как хората буквално са били пометени от чудовищата, извиращи непрекъснато от планините… Как обаче тези зверове бяха толкова организирани, толкова многобройни, толкова целеустремени? Дали това също бе резултат от тайнствените амбиции на Чаросплетниците? На пръв поглед изглеждаше невъзможно, ала другите обяснения бяха още по-невероятни.
Реки изтри очи с опакото на ръката си. Не скърбеше за баща си, за когото вечно беше извор на безкрайно разочарование; бе натрупал достатъчно горчивина в себе си, за да се престори, че не го е грижа. Плачеше за смъртта на хората си. Плачеше, защото за първи път се сблъскваше с цената на войната.
Запалиха огън на билото на гребена, без да ги е грижа за последствията. Реки извади косата, която някога беше на сестра му, и я изгори. Острата миризма се издигна в лъкатушеща струйка дим в утринното небе, докато космите се запалваха, свиваха се и почерняваха. Младежът бе коленичил над огъня и се взираше в него, докато и последната къдрица не се превърна в пепел. Асара стоеше до рамото му и го наблюдаваше, питайки се как ли щеше да се почувства той, ако някога разбереше, че убийцата на сестра му бе жената до него. Чудеше се какво ли щеше да се случи, ако някой ден се озовеше на прицела на възмездието му.
— Сега отговорността минава върху мен — рече той накрая. — Това, което беше кауза на баща ми, сега е мой дълг.
Младата жена го наблюдаваше безмълвно. Той се изправи и срещна очите й. Погледът му бе невъзмутим и излъчваше някаква твърдост, каквато Асара не бе виждала преди.
— Вече си баракс — каза тихо тя.
Той нито примигна, нито отклони взор. Накрая обърна глава на изток, взирайки се над планинските върхове, сякаш можеше да съзре необятната пустиня зад тях, където се намираше домът му. Без да промълви и дума, Реки се отправи натам, спускайки се по далечния склон на гребена. Асара го гледаше как пристъпва, отбелязвайки изправените му рамене и неумолимата извивка на челюстта му; после хвърли един прощален поглед на западните земи, сякаш се сбогуваше с тях, и тръгна след него.