Тридесет и втора глава
Юги тичаше покрай барикадата, а лицето му бе почерняло и изпоцапано, набраздено от засъхнали струйки пот. Във въздуха се стелеше задушлив пушек, а гърмежите на пушките се смесваха с виковете на мъжете и жените. Различните зверове ревяха и виеха, докато ги покосяваха с десетки, ала непрекъснато идваха още и още.
Мъжът преметна пушката си на гръб и извади меча си, прескачайки въргалящия се в прахта мъртъв бранител с обезобразено от шрапнели лице — бяха оставили едно от оръжията да се прегрее и да се взриви — и се втурна към мястото, където един скрендел се бе прехвърлил над барикадата и в момента се биеше с Номору. Тя бе протегнала лъскавата си пушка пред себе си, опитвайки се да избегне ударите на скорпионовата опашка на хищника, отдръпнала назад глава, докато създанието се мъчеше да я захапе с дългите си жълтеникави зъби. То усети приближаването на Юги и понечи да избяга, осъзнавайки, че боят става неравен, ала Номору се оказа по-бърза; тя го сграбчи за глезена и го завъртя така, че Различната твар се строполи в прахта. Мъжът с неизменната кърпа на главата чакаше точно този момент, за да го прониже с меча си в ребрата. Скренделът изпищя и започна да се мята като обезумял, мъчейки се да ги докопа с ноктите си, но Юги натисна острието надолу и го прикова към земята, а през това време Номору се изправи на крака, прицели се спокойно и пръсна черепа на звяра на малки парченца.
— Ранена ли си? — попита мъжът, останал без дъх.
Тя го изгледа продължително, а очите й бяха непроницаеми.
— Не — каза накрая.
Юги щеше да каже и още нещо, ала в последния момент промени решението си. Той се втурна обратно към барикадата, докато междувременно прибра меча си и презареди пушката си, присъединявайки се към останалите защитници. Другарите му продължаваха да отблъскват неуморно чудовищата, които се нахвърляха върху тях. Миг по-късно и Номору се появи до него и започна да прави същото.
Ала Различните сякаш бяха безброй.
Битката започна на разсъмване. Усилията на Юги и неколцина други привърженици на Либера Драмач, поставили капани и организирали засади на врага, забавиха придвижването на вещерската армия, ала само колкото да си спечелят още една нощ за подготовка. Е, тази нощ бе дала възможност на няколко други кланове, фракции и оцелели от предишни нападения на Различните твари да се доберат до Лоното и да се присъединят към Либера Драмач за предстоящия сблъсък. Откакто окото на Нуку се бе появило в небето, Юги се сражаваше редом с неколцина от последователите на култа към Омеча, които се бяха опитали да го убият преди няколко седмици. В редиците на опълчението им влизаха още монаси-бойци, изплашени учени, осакатени и деформирани Различни от близкото селище, където не се допускаха хора, които не бяха Различни, духопоклонници, разбойници, контрабандисти на опиати и още какви ли не представители на многобройните групи, отхвърлени от обществото било по негово, било по тяхно желание.
Разломът Ксарана, въпреки различията, пъстротата и постоянните борби за територия между обитателите му, бе обединен от един показател — всички те живееха в Разлома, което ги правеше различни. Ала ето че сега отделните фракции бяха загърбили различията си, за да се преборят с враг, който заплашваше всички тях, и Лоното бе мястото, където или щяха да отблъснат вълната, или да умрат в бой.
Бяха примамили Различните в Плетеницата — лабиринтът от смъртоносни пътечки, охраняващ западните граници на Лоното. Там противните създания можеха да се промъкват максимум по две наведнъж, а местата, където пътят се разширяваше достатъчно, за да пропусне повече от две или три накуп, бяха осеяни с всевъзможни капани — експлозиви, режеща тел или запалителни течности. Повече защитници бяха разположени по високите точки на Плетеницата, за да отстрелват гнусовраните, които служеха като разузнавачи на Възлите, и да прикриват подковата от плоски камъни, граничеща със западната част на долината, в случай че Различните решат да пренебрегнат тесните дефилета и се изкачат по горните точки на Разлома. Когато човек водеше бойни действия тук, бе задължително да мисли триизмерно.
Малко след разсъмване пътеките на Плетеницата вече гъмжаха от трупове на Различни твари, ала защитниците постепенно биваха изтиквани назад. До Юги достигнаха известия за сраженията северно и южно от Лоното, където вражеските сили се опитвали да заобиколят Плетеницата, за да нападнат долината от източната страна. Това бе първият тактически ход, който правеха. Юги ни най-малко не беше обезпокоен от това. Чаросплетниците изобщо не знаеха как трябва да се води една война — те просто бяха убедени, че трябва да помитат всичко по пътя си, без да се интересуват от загубите, които можеха да претърпят. Хиляди Различни зверове лежаха мъртви като доказателство за бойната им некадърност.