Защитниците захвърлиха пушките и извадиха мечовете си, готови да посрещнат страховитите създания. Юги видя как изгърбен гаурег сграбчва една Различна жена за крака и я запраща към стръмния склон на дефилето; костите й изхрущяха зловещо, когато тя се размаза в скалите. В следващия момент мъжът с кърпата на челото вече беше до чудовището и разряза дясната му китка с меча си, разкъсвайки сухожилия и мускули. Звярът изрева от болка, после се загърчи, когато двама мъже го нападнаха откъм гърба и забиха стоманените си остриета в тялото му. Огромната му челюст увисна и светлината в очите му помръкна, докато се строполяваше на земята с предсмъртен гъгнещ хрип.
Юги се огледа за Номору, ала от кльощавата следотърсачка не се виждаше и следа. Гукането на острилия го предупреди тъкмо навреме, за да се обърне и посрещне звяра, скочил от барикадата към него. Мъжът се отдръпна светкавично и хищникът се приземи на земята, ала в следващия миг вече се бе изправил на задните си крака и раздра ризата на Юги със закривения си нокът, пропускайки кожата му на милиметър. Ответният удар на командира на защитата бе изпреварен от гърмежа на пушка от лявата му страна — изстрелът проби черепната броня на чудовището и го повали на прашната земя. Още преди да погледне към спасителя си, вече знаеше кой е той. Номору се бе притаила в една ниша по-нагоре в прохода и поваляше хищниците един след друг. Ръкопашният бой не й се удаваше много, ала за сметка на това в стрелбата бе ненадмината.
След като вече знаеше къде се намираше тя, Юги се хвърли отново в битката. Част от барикадата бе рухнала под тежестта на гаурегите, които се катереха по нея. Земята бе осеяна с паднали тела — както на нападатели, така и на защитници. Макар и Различните да наброяваха по-малко от хората, на всеки загинал звяр умираха по трима души. Юги зърна един мъж, чието гърло бе брутално разкъсано, и се втурна на помощ на боеца, изправил се сам срещу брутална фурия. Командирът на защитата веднага разпозна създанието благодарение на описанието на Кайку. То приличаше на някакъв демоничен глиган — многобройните му бивни бяха огромни и извити, копитата му наподобяваха широки остриета, гърбът му бе покрит с остри шипове, а чудовищната му зурла бе зловещо озъбена. Опитът му да се намеси бе предотвратен от някакво същество, което се появи изневиделица пред него — кошмарна паякообразна твар, надаваща пронизителни писъци, която сякаш се състоеше от гигантска паст, обрамчена от гърчещи се пипала, и слузесто черно туловище без нито един косъм по него. То вече бе ранено и изглеждаше обезумяло от болка; Юги го довърши за секунди и се насочи към първоначалната си цел, ала мъжът вече бе смачкан под краката на фурията и лежеше окървавен и бездиханен в прахта.
Мъжът с кърпата на главата щеше да се втурне след звяра, движен от някакво нелогично чувство за вина, задето бе оставил мъжа да умре, когато чу свистенето на вятърните аларми зад гърба си — призрачен, жалостив вой, идващ от изток. Наблюдателните постове на Либера Драмач възвестяваха тревога посредством въртенето на кухи дървени тръбички, закачени на дълги нишки — така създаваха шум, който можеше да бъде чут на километри. Бяха откраднали тази идея от Говорителите в императорските съвети, които използваха същите приспособления, само че по-малки, за да въдворяват ред сред аудиторията. Юги се боеше да не чуе този сигнал от мига, в който бяха започнали битката.
Врагът бе успял да направи пробив някъде по отбранителната линия. Намираха се в Лоното, зад позициите на Либера Драмач. Това бе сигнал за отстъпление.
Той обаче се втурна след фурията. Битката още не беше свършила, въпреки че Различните не бяха много и защитниците ги покосяваха един след друг, макар и с цената на сериозни загуби от тяхна страна. Ако изобщо щяха да се оттеглят, трябваше да пролеят колкото се може повече Различна кръв. Мислейки си за улиците на своя дом и за краката на зверовете, които ги тъпчат, мъжът се остави да бъде завладян напълно от гнева и яростта, след което се хвърли с удвоени сили в схватката.