Границите на Лоното бяха защитени от всевъзможни съоръжения, като най-добре укрепена бе западната му част. Враговете, които нападаха града от северните, южните или източните склонове, щяха да се озоват на дъното на долината, предоставяйки на бранителите преимуществото на височината, където можеха да обстрелват неприятеля от околните плата. Не така обаче стояха нещата със западната граница. Всеки, избрал да атакува оттам, щеше да се окаже над града, а Либера Драмач нямаше да може да използва артилерията си от страх да не порази собствените си сгради. Нашествениците щяха да се излеят от скалите като буйна река, устремяваща се надолу в стръмен водопад, заливащ терасовидната структура на селището. Поради тази причина западният ръб се охраняваше най-строго; ала понеже вещерската армия нахлуваше от изток, най-силният й удар бе концентриран именно там.
Западният ръб бе защитен от тройна ограда от дървени колове, забити дълбоко в земята. Усилията, изразходвани да се пробие скалата, бяха огромни, ала най-важното нещо в разлома Ксарана беше сигурността. Отвъд стената се издигаше скеле от камаков бамбук, крепящо терасите, стълбите и неголемите въжени асансьори. Сега то скърцаше под тежестта на десетките мъже и жени, тичащи по дървената конструкция. Грохотът на топовете се смесваше със свистенето на изстреляните от катапулти скали и експлозиви, които описваха високи параболи сред кристалносиньото небе, преди да се стоварят с трясък върху врага. Пукотът на пушките и бръмченето на смъртоносните тетиви допълваше звуковата картина, а въздухът бе пропит с миризма на пот и изгорял барут.
Заелис ту Унтерлин изкачи последното стъпало и достигна върха на стената. Дишането му бе запъхтяно и сърцето му биеше като обезумяло, ала това се дължеше не толкова на болния му крак, колкото на хаоса наоколо. Белобрадият мъж бе изплашен; ужасно изплашен. Той не беше пълководец. Не знаеше нищо за изкуството на войната и никога преди не се бе озовавал толкова близо до подобен сблъсък. Бе поверил защитата на Лоното в ръцете на човек като Юги, който знаеше как трябва да се действа, и изведнъж се бе почувствал понижен и безполезен. Не му беше никак лесно да предаде другиму юздите на организацията, която бе създал, макар и за ограничен период от време. Тези неща, заедно с внезапното решение на дъщеря му да се разбунтува против волята му, го караха да се чувства като ненужен и изхабен старец. Боеше се, че това не му се отразяваше добре.
Последните няколко дни той или се месеше в бойните планове на мъже, които знаеха много добре какво вършат, или се караше с Лусия. И тъй като никога преди не я бе наказвал, сега не знаеше как да постъпи. Тя не беше като другите деца, които бе обучавал през изминалите години. Не смееше да я наказва, защото разчиташе толкова много на нея да бъде обединяващата сила зад организацията му, а ако я отчуждеше от себе си, това можеше да се окаже пагубно за Либера Драмач.
Дали Лусия и Кайлин бяха прави? Дали Заелис бе загрижен повече за Либера Драмач, отколкото за собствената си дъщеря? Нима я беше осиновил само за да може да държи най-ценната си придобивка под контрол? Богове, самата мисъл за нещата, в които го обвиняваха, го изпълваше с горчивина, ала същевременно не можеше да пропъди чувството, че до известна степен бяха прави.
Алскайн Мар. Всичко бе започнало в Алскайн Мар, когато бе накарал някогашната Престолонаследничка да използва силите си отново и я бе спуснал в леговището на създание с невъобразима мощ и неведоми намерения. Беше го направил, защото се боеше от онова, което можеше да се случи с жителите на Лоното… и заради тях бе изложил живота й на риск. Всемогъщи богове, що за демон го беше обладал? Дори когато размишляваше над трудния си избор, той си мислеше не толкова за опасността, на която подлагаше своята дъщеря, колкото за заплахата, грозяща Либера Драмач, ако с нейния патрон се случеше нещо. Лусия беше толкова покорна и отстъпчива през всичките тези години, че той почти бе забравил, че зад тези отнесени сини очи стои една личност. Нищо чудно, че тя се чувстваше предадена. Нищо чудно, че се бе обърнала срещу него.
Той виждаше как тя ставаше все по-близка с Кайлин с всеки следващ ден. След Алскайн Мар. Ала не можеше да позволи на Аления орден да спечели сърцето й; те и бездруго бяха доста силни, а и споделяха малко от целите и стремежите на Либера Драмач. Сестрите се интересуваха единствено от своята собствена изгода, единствено от своето собствено оцеляване. И бяха извънредно потайни. Кайлин не беше споделила плановете си относно вражеското нашествие със Заелис, бе отказала да участва в съвместните им действия против врага, а ето че сега бе изчезнала напълно, точно когато имаха най-голяма нужда от нея.