— Вещери — прошепна Лусия.
Чу се още едно изтопуркване, после още няколко наведнъж. Стражите бяха рухнали на земята. Флен не можеше да си представи как Чаросплетниците са дошли тук, какви черни изкуства са използвали, за да се промъкнат в сърцето на Лоното, докато Различните зверове нападаха границите му. Дали бяха изкривили възприятията на войниците, за да ги заблудят? Дали бяха способни да бродят безнаказано по уличките на селището, създавайки илюзия за облика си? Кой можеше да каже на какво бяха способни Чаросплетниците, с какво се бяха занимавали в течение на столетия зад непристъпните стени на зловещите си манастири? Кой можеше да каже какви забранени знания им беше дал страховитият бог, когото искаха да пробудят?
Ала точно в този момент всички догадки бяха безсмислени. Бяха тук сега, и бяха дошли за Лусия.
— Не се бой — прошепна й момчето, макар че беше много по-изплашен от нея. Те се сгушиха един в друг, притиснали гърбовете си към стената срещу стълбите.
Нещо над капака се раздвижи. Някой махна килимчето, което го покриваше. Беше безсмислено да се крият; Вещерите знаеха точно къде се намираше тя.
Над стъпалата зейна заслепяващ правоъгълник от светлина, на чийто фон се очертаха силуетите на три фигури. В слънчевите лъчи около тях танцуваха прашинки, ала самите силуети представляваха нащърбени купчини мрак.
— Лусия… — прошепна дрезгав глас.
Тя се изправи на крака. Флен направи същото. Усилието му да заеме войнствена поза бе направо комично; момчето едва можеше да се държи на краката си.
Чаросплетниците започнаха да слизат бавно по стълбите, а проядените им от туморите и артрита тела ги правеха непохватни и тромави. Момичето видя как те постепенно пристъпиха от ярката светлина в сенките на помещението; три Маски, една от оцветени пера, една от дървени трески и една от ковано злато.
— Аз съм Лусия ту Еринима — рече тя, а гласът й бе равен и спокоен. — Аз съм тази, за която сте дошли.
— Знаем — изсъска единият от Вещерите; беше невъзможно да се определи кой. Вече бяха стигнали до подножието на стълбите. Погледът на Флен трескаво шареше по тъмнината на тавана, сякаш търсеше възможност за бягство. Едва се сдържаше да не се разплаче от страх, докато Лусия беше невъзмутима като статуя.
Чаросплетникът с Маската от оцветени пера вдигна мъртвешки бялата си, осеяна с грозни рани ръка, и посочи с дългия си нокът към момичето.
— Времето ти изтече, Различна — прошепна той.
Ала заплахата така и не беше изпълнена. Вещерите внезапно изкрещяха и се загърчиха бясно, отстъпвайки от Лусия и Флен. Децата гледаха ужасени как създанията се извиваха и стенеха, а крайниците им потръпваха спазматично като пипалата на размазан паяк. Чу се отвратителен пукот, когато ръката на единия Чаросплетник се счупи, а бялата кост щръкна през разкъсаната му роба; миг по-късно коленете му изхрущяха и се извиха навътре и Вещерът се строполи пищящ на пода. Един от другите лежеше на една страна на земята, а гърбът му постепенно се изкривяваше назад, сякаш извиван от незнайна сила, и мъжът зави като обезумял, когато прешлените му започнаха да се трошат един по един, докато гръбначният му стълб не се превърна в купчина кокалчета. Чаросплетниците се мятаха и гърчеха, костите им се чупеха отново и отново, а от Маските и порите на тялото им шуртеше кръв… ала въпреки това не спираха да надават чудовищните си писъци. Трябваше да минат няколко минути, преди най-сетне да умрат, но тогава вече не приличаха на хора, а на окървавени, безформени торби с кости — все едно някой бе захвърлил Маските и робите им върху купчина съчки за огрев.
Флен се беше присвил в ъгъла, целият разтреперан, притиснал длани до ушите си; Лусия наблюдаваше безстрастно сцената.
Кайлин ту Моритат пристъпи напред в осветения правоъгълник. Ирисите й бяха тъмночервени на фона на изрисуваното й лице. Другите Сестри също излязоха от местата, където се бяха притаили — общо десет на брой, всички с червени и черни триъгълници на устните и алени полумесеци по скулите. Всичките носеха черните одежди на Аления орден.
Кайлин сведе поглед към момичето — лицето на жената бе полускрито от сенките и то не можеше да види изражението й.