Когато редиците на бранителите бяха пометени от хаоса, пъргавите скрендели се прехвърлиха през стената и започнаха да убиват и осакатяват с дългите си закривени пръсти и остри зъби. Някои от тях успяха да се промъкнат до малката порта, където не бе останал и един жив страж, намериха ключовете и я отвориха. Първите хищници, които се втурнаха оттам, бяха гаурегите — надаващите гръмогласен рев планини от мускули пометоха малкото оцелели бранители и разкъсаха телата им на парчета, движени от нечовешката си жажда за кръв.
Различните зверове заляха долината като жив порой от мускули, нокти и зъби, ала в този момент истинската артилерия на Лоното влезе в действие.
Преимуществото на селище като Лоното, което бе построено на тесен склон, осеян с плата и тераси, се изразяваше в това, че три от четирите му страни бяха доста добре защитени. Самият пейзаж принуди нашествениците да се придвижват по дъното на долината, която се намираше източно от най-близките постройки. Това се оказа тактическа грешка, тъй като ги откриваше идеално за артилерийските батареи на Либера Драмач.
Касапницата беше невъобразима.
Няколко десетки оръдия стреляха едновременно по вражеската орда, възпламенявайки маслото, което предварително бе разлято там. Обширен участък от долината изригна като чудовищен вулкан, превръщайки всичко наоколо в пламтящи факли. Въздухът бе прорязан от какофонията на неистовите писъци на Различните зверове, чиито горящи тела се гърчеха и извиваха, докато плътта им се опичаше, а кръвта вреше. В следващия миг двадесет катапулта запратиха смъртоносния си товар от експлозиви в чудовищната гмеж и във всички посоки се разлетяха кървави късове.
Различните се изправиха срещу източната страна на града, където най-долните стъпала на терасовидния склон оформяха естествена и непревземаема стена, прорязвана единствено от тесни стълбища, защитени от масивни порти. Подемните съоръжения, които жителите на Лоното използваха при транспортирането на прекалено тежки и големи за стълбищата товари, бяха разглобени и прибрани по горните тераси, далеч от обсега на хищниците. Двеста стрелци с пушки се бяха разположили по ръбовете на масивните полукръгли тераси и покосяваха Различните като житни класове. Хищниците се хвърляха към стената и портите, ала стената бе прекалено висока, а портите — достатъчно солидни, за да издържат на пристъпите. От долината се издигнаха стълбове черен дим, докато гюлетата и експлозивите от катапултите прорязваха изгарящи дупки в гъмжилото Различна плът. Наоколо кръжаха гнусоврани и надаваха изплашени крясъци. По някое време защитата на южната страна също рухна и още повече чудовища се изсипаха в долината, за да се присъединят към умиращите си събратя.
Ала Лоното вече бе обкръжено, а хищниците не спираха да идват.
Чаросплетниците отново протегнаха гнусните си пипала, разпростирайки влиянието си. Те изобщо не се интересуваха от загубите, които търпеше армията им. Създанията бяха толкова много, че жертвите не се отразяваха по никакъв начин на числеността им; а и Вещерите бяха уверени, че могат да сломят всяка защита — единственото, което трябваше да сторят, бе да проникнат в мозъците на бранителите.
Ала те не знаеха, че този път щяха да се срещнат със Сестрите от Аления орден.
Първият контакт си беше истинско нападение от засада. Чаросплетниците настъпваха самоуверено сред златистите нишки, свикнали да се движат напълно необезпокоявани из пространството на Чаросплетието. Всъщност, ако не бяха тайнствените, далечни левиатани, които се рееха на ръба на възприятията, винаги извън обсега им, те щяха да си мислят, че царството на полюшващите се нишки е изцяло тяхно владение. Ала Вещерите бяха арогантни. Тяхното въздействие върху Чаросплетието беше грубо и непохватно в сравнение с уменията на Сестрите; те изкривяваха природата, подчинявайки я на волята си чрез своите Маски, като оставяха пречупени и разкъсани нишки след себе си. За разлика от тях, жените се плъзгаха с неповторима грация сред златистите фибри, ефирни и нежни като коприна.
Кайлин и Сестрите бяха проследили следите на настъпващите Вещери до техните източници и сега разплитаха бродерията от защити, преди Чаросплетниците дори да се усетят какво ставаше. Те се изтеглиха изплашени, прегрупирайки силите си, за да посрещнат новия враг, ала Сестрите ги връхлетяха с цялата си мощ като гладни пирани, разкъсващи нишките им от всички страни, дърпайки и раздирайки, търсейки начин да проникнат в сърцевината на Вещерите, където можеха да им нанесат сериозни физически поражения. Кайлин се стрелкаше от влакно на влакно с мълниеносна скорост, докато нанасяше ударите си по защитите на Вещерите, създавайки фантомни отражения на самата себе си, за да заблуди враговете. Тя прекъсваше нишки, срязваше възли и отваряше проходи, които сестрите й трябваше да разработят.