Чаросплетниците отчаяно се мъчеха да поправят щетите, които Сестрите им нанасяха, отблъсквайки атаките им, ала положението беше безнадеждно. Жените от Аления орден работеха в пълен синхрон; между тях съществуваше безмълвна комуникация, която им позволяваше да координират перфектно действията си. Те знаеха къде се намира и какво прави всяка от тях във всеки един момент. Някои от тях нарочно нападаха Вещерите на такива места, където всяка атака беше безсмислена, само за да отвлекат вниманието на врага и да прикрият действията на своите сестри, които през това време дълбаеха в някои не толкова охранявани участъци. Други примамваха Чаросплетниците чрез фантомни образи и изплитаха капани, в които да ги впримчат.
Кайлин избягваше фибрите на вещерските контраатаки с надменна лекота, гъвкава и неуловима като змиорка. Тя ги нападаше без никакъв страх; веднъж вече бе убила един Чаросплетник, а тези изобщо не можеха да се сравняват с него. Същевременно изпитваше загриженост към Сестрите, тъй като опитът им беше по-малък от нейния. Тя ги защитаваше от атаките на Вещерите, създавайки прегради и възли, които ги объркваха и забавяха, давайки време на жените да съберат силите си.
Поражението на Чаросплетниците бе тотално. Кайлин бе разнищила толкова фино цели участъци от фибрите, че врагът изобщо не бе забелязал това. Сега, по неин сигнал, всички Сестри изведнъж нанесоха удари по тези места — едновременно, в пълен синхрон. Тъканта на Чаросплетието поддаде и в защитата на Вещерите зейнаха големи дупки, а жените само това и чакаха. Те се втурнаха напред в бродерията на телата им, разкъсвайки връзките, които ги съединяваха в едно. Чаросплетниците изкрещяха, когато избухнаха в пламъци — половин дузина нови огньове, лумнали изведнъж на бойното поле, за да се съединят с пламъците, които поглъщаха бойното поле.
Ала така Сестрите сами се лишиха от предимството на изненадата. Най-малко двама от загиналите Вещери бяха успели да изпратят предупреждения на събратята си през Чаросплетието, изстрелвайки нишки, които бяха прекалено разпръснати, че да бъдат пропуснати. Безмълвна молба за помощ към онези, които се сражаваха на други места из Разлома, както и предупреждение.
Вълната на възмущение и ярост от страна на останалите Чаросплетници бе почти осезаема. Те не можеха да повярват, че изобщо съществуваше нещо, дръзнало да оспори едноличната им власт в кралството на златистите нишки. Ярост, ала и страх. Те си спомниха предсмъртния вопъл на Върховния Чаросплетник Вирч от преди пет години, а може би и повече:
„Пазете се! Пазете се! Жени се намесват в Чаросплетието!“
Хиляди нишки се изстреляха из невидимото кралство, търсещи, опипващи. И докато мъже, жени и Различни — и хора, и зверове — се сражаваха и умираха из долината, битката се прехвърли и в света, недосегаем за сетивата на обикновените хора. Аления орден най-накрая бе разкрит.
В западната част на Лоното стената от дървени колове скърцаше и се огъваше под тежестта на труповете, натрупани срещу нея.
Защитниците едва можеха да дишат заради вонята на изгорена и горяща плът. Очите на Номору сълзяха, докато се прицелваше с пушката си; тя примигна веднъж-дваж, след което се отказа. Въздухът представляваше черна мъгла от задушлив пушек и люспи овъглена кожа. Усилията на Различните да изградят обсадни стълби от труповете на мъртвите си събратя, по които да се прехвърлят през стената, бяха осуетени, когато бранителите започнаха да изливат врящо масло върху главите им и да ги изгарят живи, ала това се оказа мимолетна победа; нови и нови създания прииждаха непрекъснато, въпреки че намираха смъртта си. Някои от планините от трупове вече бяха достатъчно високи, за да могат нашествениците да прехвърлят без особени трудности стената; хищниците там лумваха в пламъци и се строполяваха на земята, или пък биваха пронизвани от мечовете на Либера Драмач. Непрекъснатите им атаки обаче поглъщаха всички сили на бранителите и маслото не достигаше до огньовете, както трябваше да става. Пламъците затихваха и част от зверовете вече се катереха спокойно по купчините, без да изгарят.