Изкачиха се на поредната тераса, приближавайки се все повече до върха на скалата, където се намираха пещерите. По пътя срещаха жени, които бързаха като обезумели натам, задърпали децата си след себе си. Като че ли тунелите щяха да ги защитят, когато рухнеха стените…
Сестрата спря толкова внезапно по средата на улицата, че Заелис едва не се блъсна в гърба й. Юги също се закова на място, давайки знак на двете деца да сторят същото. Лицата им бяха почернели от саждите и всички, с изключение на мъжа с кърпата на челото, дишаха тежко от бързото изкачване.
— Какво е? — попита Юги, усетил нещо в поведението на Сестрата, което го изпълваше с тревога.
Жената не му отговори; тя оглеждаше балконите на къщите от двете страни на уличката. Въздухът сякаш застина и се възцари зловеща тишина — шумът от битката сякаш долиташе от много, много далеч.
— Какво е? — попита Юги отново. В гърдите му се надигаше ужасно предчувствие.
Погледът на Сестрата попадна върху дрипава жена с дете, които вървяха по улицата срещу тях, и ирисите й внезапно почервеняха.
Заелис дори не видя фуриите. Те изригнаха от един вход и буквално минаха през него, поваляйки го на земята. Юги моментално насочи оръжието си към тях. Масивните, подобни на глигани същества вече се носеха към него; той натисна спусъка и уцели единия хищник точно между очите. Различната твар се строполи в прахта и се затъркаля бясно към убиеца си, който не успя да реагира навреме и бе съборен на земята от тежкото мускулесто тяло.
Вторият звяр обаче не се насочи към Юги, а към Флен. Момчето беше парализирано от страх — беше твърде слабо, за да се бие, а и вече бе прекалено късно, за да избяга. Чудовището бе десетки пъти по-тежко от него и стигаше до раменете му. Фурията връхлетя върху момчето — препускаща грамада от мускули, завършваща с дълги и закривени като ятагани бивни. Тялото на Флен бе изстреляно напред с такава сила, че прелетя няколко метра във въздуха, преди да се приземи на прашната улица, след което се претъркули няколко пъти и се блъсна в отсрещната стена. Чак тогава застина неподвижно, а разрошената му кестенява коса падна като погребален саван пред лицето му.
Фурията завъртя малките си черни очички към Лусия. Момичето отвърна невъзмутимо на погледа й.
Въздухът изведнъж избухна в същински ураган от пера, клюнове и нокти. Гарваните се нахвърлиха върху Различната твар, бомбардирайки я с човките си и забивайки ноктите си в тялото й. Фурията имаше дебела кожа, ала очите й бяха извадени за секунди, а зурлата й бе накълцана на кървави ленти. Тя се мяташе и квичеше, погребана под многобройните пърхащи криле, и най-накрая се сгромоляса на земята, където остана да лежи, дишайки хриптящо.
Тогава изведнъж всички гарвани се строполиха на земята. Бяха мъртви.
Юги бе смаян. Не можеше да повярва на очите си, дори и когато последната птица падна в прахта. Бяха умрели едновременно, още докато се намираха във въздуха. Когато успя да си поеме дъх и да се надигне, успя да види цялата сцена — Заелис, който се изправяше на краката си, двете фурии — едната мъртва, а другата — накълвана до смърт; Лусия, на чието лице бе изписано такова спокойствие, че изглеждаше по-страшно, отколкото ако на лицето й бе изписан ужас; и десетките мъртви птици, въргалящи се по улицата.
Тогава погледът му попадна на Ирилия и мъжът разбра, че кошмарът изобщо не беше свършил.
Тя лежеше наблизо, разперила ръце и крака, а главата й бе завъртяна на сто и осемдесет градуса. До нея се виждаше дрипавото дете, от чиито очи и нос шуртеше кръв. А към Юги бавно пристъпваше жената, с която се бяха разминали преди броени секунди — прегърбена, тътреща се просякиня.
Докато я наблюдаваше, нещо явно се случи със зрението му, защото изведнъж на мястото й се появи Чаросплетник; той носеше Маска от лъскави люспи като на гущер, която блестеше във всички цветове на дъгата под слънчевите лъчи. Мъртвото дете също се бе превърнало във Вещер. Тя бяха убили Ирилия, ала тя все пак бе успяла да завлече със себе си единия от тях. Обаче оставаше още един Вещер, а Лусия вече нямаше дори гарваните, за да й помогнат. Хората на улицата — които се бяха вкаменили от ужас при нападението на фуриите — сега се разбягаха, щом видяха зловещия прегърбен силует.
Кръвта на Юги се смрази. Както изглеждаше, Сестрите от Аления орден не бяха непогрешими, а и Вещерите се бяха оказали по-изобретателни, отколкото смятаха. По някакъв начин тези двамата бяха успели да се промъкнат през защитата на Сестрите.
Той чу как Заелис си поема дъх. Лусия, застанала сред всички тези трупове, наблюдаваше Чаросплетника.