Светът отново се промени — този път се превърна в дълъг и тъмен тунел, в края на който нещо се носеше към нея. Този път обаче тя знаеше какво представлява то и насочи цялото си внимание към Чаросплетието, пренебрегвайки тази сцена. За разлика от Вещера, тя нямаше нужда да визуализира по определен начин света на златистите нишки; спокойно можеше да се справи и с естествения му вид. Това й осигуряваше предимство и я правеше по-бърза от противника й.
Ала Кайку продължаваше да е все така неопитна в това изкуство, а Чаросплетникът беше хитър. Засега се отбраняваше успешно, ала колкото й да беше бърза, нямаше да може да отблъсква вечно подстъпите му. А идеята за контраатака бе неприложима, при положение че врагът й я бе притиснал така.
„Трябва ти само да спечелиш време“, помисли си младата жена.
Тогава внезапно го съзря — отвор, зейнал в отбраната на Вещера, появил се най-вероятно в резултат на недоглеждане, а впоследствие разширен заради обтягането на фибрите около него. Чаросплетникът бе концентрирал цялото си внимание върху нея, без да следи собствената си защита. В момента се провираше из объркания лабиринт, който Кайку бе създала специално за него. Това щеше да го забави достатъчно дълго, за да може девойката да…
Нямаше време за размишления. Насочвайки съзнанието си в определена точка, тя се стрелна покрай шаващите пипала на вещерското въздействие и се гмурна в отверстието.
По времето, когато осъзна, че това е капан, вече беше прекалено късно. Дупката се затвори зад нея, спускайки тежка завеса от преплетени влакна, за да й попречи да излезе оттам. Заобикалящите я фибри се впиха в нея като мрежа, заплашвайки да я задушат. Тя започна да се съпротивлява отчаяно, ала докато размотаваше едни възли, Чаросплетникът бързо изплиташе други, подобно на паяк, омотаващ муха в паяжината си. В някаква друга част от съзнанието си Кайку забеляза, че Вещерът се измъква от капана, който му беше поставила; девойката си даде сметка, че той през цялото време е знаел за него, и се бе напъхал вътре само за да я заблуди и да я накара да влезе в собствената му клопка. Той започна отново да разпаря отбраната й, а младата жена бе неспособна да направи каквото и да било, за да му попречи. Беше се хванала на елементарен трик и нямаше никакъв начин да се освободи навреме, за да спре врага си. Това бе грешка, която щеше да й струва живота.
Кайку се мяташе и крещеше безмълвно, мъчейки се да се освободи, докато Чаросплетникът се промушваше през последните препятствия, които бе поставила, а гнусните му пипала вече се впиваха в нейното тяло, в нейната плът.
В този момент фибрите на Чаросплетието внезапно се огънаха, като че ли разтърсени от незнайно цунами, а някакъв безсловесен, идиотски вик помете Кайку и Вещера, запращайки ги надалеч сред побеснялото море от нишки. Младата жена почуства как пипалата на противника й се откъсват от нея и тя се освободи от пашкула, изплетен от Чаросплетника. Замаяна и неразбираща, Кайку се рееше сред златистите влакна, докато инстинктите й асимилираха случилото се.
Вещерският камък. Вещерският камък!
Чаросплетникът беше парализиран, сломен от силата на чудовищния вик и същевременно привлечен от него. Най-важната му задача беше — и винаги е била — опазването на вещерския камък, намиращ се във владенията му. Това не беше някаква мисия — това бе смисълът на самото му съществуване. Той не знаеше какъв бе източникът на принудата, която го ръководеше, нито пък знаеше, че онова, което трябваше да пази, беше не само изворът на силата на Чаросплетниците, ами и фрагмент от лунния бог Арикарат. Вопълът на вещерския камък го накара да се почувства като майка, чието дете бе застрашено от опасност, и изведнъж всичко друго, освен съхранението му, изгуби значение. Дори и собствената му защита.
Той дори не осъзна, че Кайку го атакува, докато тя не проряза защитите му, носейки се стремглаво към сърцевината му. Тя бе като пламтяща стрела, която го изпепеляваше отвътре; най-накрая достигна целта си и се заби в ядрото му.
Още от самото начало Кайку бе способна да използва силата си за едно основно нещо — да разрушава. Тя разкъса Вещера на парчета.
Зрението й се възвърна към действителността тъкмо навреме, за да види как забулената фигура експлодира сред дъжд от пламтяща кожа, кости и плът, а горящи парчета от робата и Маската му се понесоха във въздуха, за да цопнат със съскане в тъмните води на езерото. Изведнъж Кайку бе връхлетяна от ужасна умора и тя се строполи на четири крака на земята под бремето й; подгизналата й коса бе паднала пред очите й, а гърбът й се издигаше и спускаше рязко от накъсаното й дишане. Усещаше нещо счупено в себе си — спомен от удара, който Чаросплетникът бе успял да й нанесе. Противното му докосване я накара да повърне и оскъдното съдържание на стомаха й се изля по хлъзгавата скала, където стоеше. Постепенно до слуха й достигна ревът на високите водопади, ревовете и воя на Майсторите, трополенето на ботуши по металните мостчета, свидетелстващи за отчаяните усилия на голнерите да избягат от шахтата.