Тя погледна към Сестрите от двете й страни, видя едва прикритите усмивки, разцъфнали на изрисуваните им устни, както и пламъчетата в алените им очи, и изведнъж се почувства невероятно горда. Това бе само малка част от сестринското й войнство — високата жена беше разпръснала повереничките си, загрижена за безопасността на Ордена — ала ето че бяха успели да надвият Чаросплетниците в собствената им игра. Кайлин изпитваше дълбока привързаност към всички Сестри от Аления орден — към всяко дете, родено с кана, което бе спасено от смъртта. Тя винаги бе вярвала, че повереничките й представляваха нещо повече от хората, че бяха нещо като по-висши индивиди, стояща на по-високо стъпало от расата, от която бяха произлезли; а сега вече го знаеше.
Кайку, безценната Кайку. Най-вероятно тя бе спасила всички тях. Вярата, която питаеше Кайлин към нея, се бе оказала напълно оправдана.
Високата жена разпрати букет заповеди из Чаросплетието, разполагайки Сестрите си там, където нуждата от помощта им беше най-голяма, след което внезапно помръкна. Докато се бе сражавала сред златистите нишки, нямаше време да го забележи, ала сега разбра, че Сестра Ирилия, на която бе поверила закрилата на Лусия, не отговаря на повикванията й.
Когато и последните гнусоврани бяха разръфани от гарваните, Лусия се обърна към Номору и попита:
— А сега какво?
Юги я изгледа загрижено. Някогашната Престолонаследничка изобщо не се държеше като дете на четиринадесет жътви. Баща й и най-добрият й приятел току-що бяха умрели пред очите й — по нея още блестяха капките от кръвта на Заелис, които тя изобщо не си бе направила труда да избърше, — ала сълзите й вече бяха изсъхнали и изцапаното й със сажди лице изглеждаше като ледена маска. Очите й, които обикновено гледаха замечтано и отнесено, сега бяха като кристални отломки — пронизващи и остри.
Мъжът се озърна наоколо. Продължаваха да стоят на мястото, където ги бяха нападнали Чаросплетниците. Труповете на Флен и Заелис лежаха недокоснати до мъртвите фурии, Вещерите, Сестра Ирилия и десетки гарвани. Лусия се намираше в центъра на тази костница. Тя не бе обърнала никакво внимание на предложението на Юги да се преместят на някое по-безопасно място — тази негова идея бе продиктувана едновременно от съчувствие към загубата й и от непоносимото страдание, което му причиняваше гледката на неговия приятел и водач Заелис, въргалящ се в прахта. Впоследствие бяха пристигнали други войници и Юги ги бе разпределил наоколо; щом Лусия не искаше да се премести, той трябваше да се погрижи за защитата й.
Той знаеше какво се опитваше да направи Номору, въпреки че изобщо не го показа, когато я попита. До този момент гнусовраните не бяха взели никакво участие в битката, като гледаха винаги да остават извън обсега на оръжията, реейки се високо в небето. За опитен воин като Юги целта им бе повече от ясна. Те бяха очите на Възлите — и планът на Номору бе концентриран именно върху тях. Да ослепим Възлите, като извадим очите им. Да ги поставим в неизгодна позиция. А после…
— Трябва да ги намерим — рече Номору с безизразен тон.
Лусия не каза нищо, ала гарваните над главите им веднага се разпръснаха, насочвайки се във всички посоки. Търсенето на Възлите започна.
Момичето се заслуша в мислите на птиците, затворило очи. Номору я наблюдаваше изпитателно. В този момент пристигна един вестоносец от западната стена, който каза, че големи участъци от нея щели да рухнат всеки момент под влияние на огъня и тежестта на труповете, накамарени срещу нея.
Юги смръщи чело. Паднеше ли западната стена, бяха обречени. Дори и да успееха да разберат къде се криеха Възлите, мъжът с кърпата на челото не хранеше особени надежди, че щяха да успеят да се доберат до тях. Навярно една последна, концентрирана атака щеше да успее да ги провре през редиците на Различните, ала той не вярваше много на това. Обаче при всички положения щеше да е по-добре, отколкото да стоят тук и да чакат смъртта си, сгушени зад сгромолясващите се стени, криейки се в тъмнината, докато вражеският прилив ги удавеше под вълната от зъби и нокти.
Мъжете около Лусия веднага надигнаха пушките си, когато една черна фигура се появи в края на улицата, ала после ги смъкнаха обратно, когато се оказа, че това е Кайлин. Високата жена крачеше гордо и невъзмутимо както винаги. Тя премина покрай стражите, без изобщо да ги удостои с поглед, и веднага се ориентира в ситуацията. Понеже не искаше да безпокои Лусия, Кайлин реши да се обърне към Юги.