Аскетичният мъж отново бе въвлякъл рода Коли в най-страшната опасност, измъквайки го оттам много по-силен и могъщ от преди. Родът Батик щеше да бъде заличен без никаква милост — в Аксками вече не бе останал нито един жив човек, носещ това име. Армията му вече я нямаше, богатствата и земите му съвсем скоро щяха да бъдат конфискувани, а останалите членове на фамилията — изклани до последното пеленаче. Те бяха управляваща династия в продължение на пет кратки години, по време на които родът Авун беше в немилост; ала накрая Авун беше този, който се кланяше в храма на Оча, а Мос бе мъртъв.
В следващите седмици щеше да има множество промени. Какре му бе обяснил всичко. Чаросплетниците бяха прекалено ненавиждани от хората, за да управляват, а уродливите им хищници бяха твърде ужасяващи, за да поддържат реда по някакъв начин, различен от вдъхването на страх. А ужасеното население не беше продуктивно. Ето защо се нуждаеха от него; защото им трябваше предводител. Той щеше да бъде човешкото лице на вещерския режим — неговите бойци щяха да заменят императорските стражи, които вече бяха поголовно избити. След като редът в Аксками бе възстановен, присъствието на Различни хищници щеше да бъде редуцирано и те щяха да бъдат изпратени там, където имаше по-належаща нужда от тях. С течение на времето хората постепенно щяха да разберат, че това беше новият начин, че светът, който познаваха — този на приемите, благородниците и традициите — вече го нямаше, че думите род и семейство вече не означаваха нищо. Авун щеше да е Император единствено на думи, а всъщност щеше да е подчинен на Чаросплетниците. Те щяха да го наричат Лорд Протектор, а войниците му щяха да носят наименованието Черната стража.
За да получи това, Авун се бе разделил единствено с честта си. Честта му обаче не беше нещо кой знае какво в сравнение с победата. Именно честта бе отблъснала дъщеря му от него.
Той се замисли за Мишани. Сега тя представляваше за него само едно лице и нищо друго; той не изпитваше никаква родителска любов към изчезналото си дете. Предполагаше, че бе успяла да се изплъзне от опитите за посегателство върху живота й, защото не бе получил никакви известия за успех от наемниците си. Тази мисъл го накара да се усмихне едва забележимо. Мишани бе достойна дъщеря на баща си — не беше лесно да я затриеш. Е, нека правеше, каквото си иска — действията й вече не можеха да го засрамят. Сега, след като натруфената политика на сарамирските благороднически кръгове не означаваше нищо, тя не можеше да направи нищо, с което да му навреди. Мълвата за едно непокорно дете можеше да му причини неприятности, когато беше баракс, ала бе неспособна да го засегне по какъвто и да е начин, след като бе станал Лорд Протектор, който нямаше никакви съперници, с които да се съревновава. Нямаше да си губи времето, опитвайки се да се отърве от нея. Просто щеше да забрави, че някога изобщо е имал дъщеря.
Колко му се искаше и жена му Мураки да можеше да постъпи така… но, в края на краищата, това не беше кой знае какъв проблем.
Стъпките зад гърба му прогласиха появата на Върховния Чаросплетник Какре. Авун приключи с мантрата си и се изправи, покланяйки се дълбоко пред олтара. Когато свърши и с това, се обърна, за да погледне към новия си господар.
— Молите се, Лорд Протекторе? — изграчи Вещерът. — Колко старомодно.
— Боговете ми помогнаха — отвърна Авун. — Те заслужават моята благодарност.
— Боговете изоставиха тази земя — рече Какре. — Ако изобщо някога са съществували.
Лорд Протекторът повдигна въпросително вежди.
— Значи Чаросплетниците не се кланят на никакви богове, така ли?
— От този ден нататък ние сме вашите богове — заяви Върховният Чаросплетник.
Авун наблюдаваше внимателно създанието с мъртвешки лик пред себе си, без да каже нищо в отговор.
— Елате — подкани го Вещерът. — Има много неща, за които трябва да поговорим.
Мъжът кимна. Предстояха им толкова много задачи. Дори Чаросплетниците не можеха да завладеят обширна земя като Сарамир за един ден или година. Бяха отсекли главата на империята и бяха превзели столицата и част от големите градове, ала благородниците и народът бяха прекалено разпръснати нашир и длъж из огромната държава, за да бъдат подчинени лесно — въпреки чудовищните армии на Вещерите и унищожените войски на повечето от аристократите. Северозападната част на континента щеше да бъде изцяло под контрола на Чаросплетниците в рамките на един месец. След това щяха да се заемат с ликвидирането на остатъците от благородниците, които щяха да са абсолютно безпомощни без своите Вещери, слепи и сакати; а после да настъпят и на юг, докато цялата страна не станеше тяхна и не останеше никой, който да им се противопостави.