Дали това щеше да стане лесно, или не, Авун нямаше представа; той обаче имаше дарбата винаги да избира печелившата страна, а в този случай беше по-добре да е на страната на Чаросплетниците, отколкото да е срещу тях.
Що се отнася до Какре, неговите тревоги не се изчерпваха с армиите, войната и окупацията. Вещерът си мислеше за онова, което се бе случило в разлома Ксарана, за загубата на толкова много Чаросплетници, и — най-вече — за разрушаването на вещерския камък. Той усещаше смъртта му като физическа рана, която го беше състарила неимоверно, нанасяйки му жесток удар. Какво да кажем тогава за Лусия и за Лоното?
Ами съществата, които бяха разгромили неговите Вещери — жените, дръзнали не само да проникнат в царството отвъд сетивата, но и да се противопоставят на Чаросплетниците му? Това бе опасност, надхвърляща всичко, с което се бяха срещали досега, най-голямата заплаха, която можеше да си представи за момента. Ако можеше да отдели достатъчно от своите сили, би ги изпратил незабавно към разлома Ксарана; ала дори и да направеше така, подозираше, че мишените му отдавна щяха да са избягали оттам, намирайки си друго скривалище. Откога ли се криеха в Разлома? Колко време бяха изграждали своята общност, увеличавайки своята численост? Всички тези години, през които Чаросплетниците бяха избивали Различни деца, имаха точно тази цел — да предотвратят възникването на подобна опасност, и въпреки всичко, въпреки усилията им, това се бе случило. С какви сили разполагаха хората в Лоното? Каква беше тяхната численост?
Той си помисли за Сестрите и съсухрените му черти под Маската се сгърчиха; боеше се от тях.
Авун и Какре поеха бавно по пътеката към входа на храма, където заслепяващите слънчеви лъчи проникваха през портала. Докато пристъпваха, не спряха да говорят за предстоящите си победи и пораженията на враговете си, а гласовете им отекваха сред безмълвието около тях, за да заглъхнат окончателно, когато домът на Императора на боговете опустя.
Кайлин стоеше на високия хребет, обрасъл с трева, и гледаше как слънцето бавно залязваше — подпухнала червена сфера, забулена от дима, който продължаваше да се издига от долината на Лоното. Високата жена бе потънала в мислите си — тепърва трябваше да се обмислят стратегии и планове.
Останалите Сестри бяха разпръснати из околностите на селището, помагайки на доскорошните му жители да се разпръснат. Привържениците на Либера Драмач се бяха разделили, превръщайки организацията в невъзможна мишена; щяха да се обединят отново след няколко седмици. Хората от Лоното сами избираха по-нататъшната си съдба — някои се доверяваха на досегашните си лидери и оставаха верни на каузата си, докато други се присъединяваха към различни племена и фракции от Разлома или пък се изнасяха завинаги оттук. Единството на Лоното бе разрушено и едва ли някога щеше да бъде възстановено отново.
През целия ден пристигаха най-различни известия чрез Чаросплетието от местата, където Аления орден имаше свои агенти под прикритие. Сестрите от Аксками ги уведомиха за касапницата в северните градове и за непобедимото настъпление на Вещерите; за рухването на Императора и на самата империя. Сестрите бяха наясно, че Чаросплетниците вече знаеха за тях и това сложи край на дългогодишното им мълчание.
Внезапно Кайлин усети някакво раздвижване в Чаросплетието. Нямаше нужда да се обръща, за да разбере, че това беше Фаека. Червенокосата Сестра се приближи до ръба на възвишението и застана до нея. Бе облечена в черно, както всички представителки на Ордена, и носеше страховития грим, специфичен за организацията, ала одеждите й имаха различна кройка от тези на Кайлин и косата й бе сплетена на плитки, характерни за Речния район в Аксками, където бе израснала. Трябваше да се досети, че Фаека щеше да дойде при нея. Тя винаги бе тази, която се бунтуваше, която се интересуваше от нравствената страна на даден проблем, която непрестанно задаваше въпроси.