— Запомни това, синко. Преди пет години никога нямаше да посмеем да кажем подобни неща. Виж как гневът на угнетения човек може да го накара да преодолее страховете си.
Лан обаче не го разбра. До преди това пътуване единственото нещо, за което си мислеше, беше, че това лято става на четиринадесет жътви. Имаше чувството, че в думите на Пори се крие нещо по-дълбоко — някаква мрачна мъдрост — ала още не бе способен да я проумее. Все пак, беше само един обикновен юнга.
Чаросплетникът ги освободи чак на разсъмване. По това време повечето моряци вече бяха заспали. Тези, които бяха останали будни, бяха чули някакви особени шумове от гората — звуци, които ги бяха накарали да зашепнат молитви към боговете и да прибегнат до знаците за защита от зли сили. Добре че палубата беше прекалено дебела, за да чуят какво бе натоварено на кораба, но нямаха никакви съмнения, че онова, което бе качено на борда, беше измъкнато от дълбините на Гората на Юна, както и че ръцете на Чаросплетника едва ли бяха единственият чифт, взел участие в товаренето. Обаче, когато ключалката щракна и хората бяха освободени, Чаросплетникът беше единственият човек на палубата на „Пеласка“, а сивата му Маска ги наблюдаваше безизразно под светлината на наскоро изгрялото око на Нуку. Въпреки дръзките им думи от предишната нощ, никой от екипажа не се осмели да попита какво се беше случило преди няколко часа, нито пък пък каква бе природата на онова, което беше натоварено при такава тайнственост на борда. Чаросплетникът дръпна Пори настрани и му каза нещо, след което капитанът се обърна към екипажа и заяви, че никой не трябва да слиза в товарното отделение — нещо, което моряците и бездруго очакваха да чуят. То бе заключено и единственият ключ бе в ръцете на Чаросплетника. Всеки, който се опиташе да влезе или надзърне, щеше да бъде убит.
След това вещерът се прибра в каютата си.
Следващите няколко дни преминаха без инциденти. Страховитият им пасажер си стоеше вътре и го виждаха само когато му носеха храната или изпразваха нощното му гърне. Моряците, които минаваха покрай вратата на товарното отделение, чуваха странни звуци отвътре — драскане, стържене и тежки стъпки — ала никой не смееше да надзърне и да види какво ги издаваше. Мъжете само мърмореха някакви клетви и правеха суеверни знаци за закрила от злото, хвърляйки изплашени погледи към вратата на каютата, където се бе затворил Чаросплетникът, докато Пори не им изкрещеше да се заемат със задълженията си. Лан беше доволен. Миенето на дъските на палубата отвличаше вниманието му от страховитото същество, което спеше в постелята на родителите му, и зловещия товар, с който ги бяха снабдили. Момчето откри, че като не си мисли за тях, те сякаш преставаха да съществуват.
Окото на Нуку къпеше Керин в златистото си сияние, а въздухът бе изпълнен с облачета танцуващи мушички. Пори се разхождаше по палубата, проверявайки дали всеки изпълнява задълженията си. Жена му Фуира готвеше в камбуза, като от време на време се показваше навън, за да размени няколко думи със съпруга си или да целуне Лан по бузата, от което хлапето се засрамваше. Кривоклюни се рееха в небето и пикираха над водата, оглеждайки се за сребристи отблясъци, издаващи присъствието на вкусни рибки. Часовете се нижеха лениво и спокойно и човек започваше да вярва, че това е едно най-обикновено пътуване.
Де да беше така.
Навярно Чаросплетникът я беше сграбчил, когато бе отишла да му занесе обяда. Пори изобщо не се чувстваше спокоен, като знаеше, че жена му има съприкосновение с вещера, ала тя му беше казала да не бъде глупав. Фуира носеше храната на всеки член на екипажа; нейно задължение беше да гощава и неканения им гост. Вероятно той тъкмо е приключил с чаросплитането си, изпращайки тайни съобщения или изпълнявайки някаква друга неразбираема мисия; Лан беше чувал, че някои Чаросплетници ставали доста буйни и странни след използването на загадъчните си сили. В съзнанието му изплува следната картина — майка му стои пред каютата и звънва с медната камбанка, за да поиска разрешение да влезе, след което настървеният вещер отваря рязко вратата и я завлича вътре. Той беше дребен и прегърбен, ала Фуира едва ли щеше да посмее да се съпротивлява, пък и Чаросплетниците имаха начини да заставят хората да сторят онова, което искаха.