Барутът. Буретата с барут, които трябваше да закарат в Аксками.
Те стояха наредени до стената — встрани от вратата, през която беше влязъл. Първите мъже, които влязоха в товарното отделение, изведнъж се заковаха на място — отчасти заради заповедта на Чаросплетника, отчасти заради пушката, която момчето държеше насочена към тях. Те му изкрещяха да се качва горе, да захвърли оръжието и да не прави глупости. Лан не им обърна никакво внимание. Вече се бе прицелил в буретата. Тук имаше достатъчно барут, за да направи „Пеласка“ на трески. Достатъчно, за да изпепели всички на борда. Включително и онзи Чаросплетник.
Това бе единственият начин да прекрати мъките на майка си. Единственият начин.
Зад него десетки същества надаваха пронизителните си писъци — имаше чувството, че тъпанчетата му всеки момент ще се пръснат.
Той промълви кратка молитва към Омеча, после дръпна спусъка и светът се превърна в пламък.
Седма глава
Лусия ту Еринима стоеше на балкона в къщата на своя настойник, разположена в една от по-високите части на града, и хранеше с трохички малките чуруликащи птички, които кълвяха направо от шепата й.
През последните пет години селището доста се беше променило. Около него бе построена масивна стена с високи стражеви кули, а на възвишенията бяха разположени топовни батареи, готови да засипят с гюлетата си долината на изток. На високия скален ръб, който скриваше разлома Ксарана от любопитни погледи, бе издигната ограда от заострени колове, а зорки очи бдяха денонощно за появата на каквито и да е вражески елементи. Тук опасността никога не се намираше далеч и обитателите на Лоното се бяха научили да бранят свободата, която бяха извоювали с цената на толкова лишения.
Два гарвана бяха кацнали на покрива на близката сграда и наблюдаваха съсредоточено момичето. Вътре в къщата, отпивайки глътки горещ, горчив чай, Заелис и Кайлин бяха седнали с кръстосани нозе на рогозки на пода и си говореха, загледани в девойката също като птиците.
— Богове, колко е пораснала само! — възкликна мъжът, обръщайки се към гостенката си.
Тя се усмихна в отговор, ала червено-черните триъгълници, изрисувани на устните й, придадоха на усмивката й свиреп хищнически вид.
— Ако бях по-цинична жена, щях да кажа, че си организирал отвличането на някогашната си ученичка, само и само за да можеш да си я осиновиш впоследствие.
— Гледай ти! — ухили се Заелис. — Нима си мислиш, че това не ми е минавало през ума?
— Така ли? И как се чувстваш сега?
— Определено мога да кажа, че след като станах неин настойник, се тревожа много повече, отколкото през всичките тези години, откакто основах Либера Драмач.
— Ти направи неоценими неща и за Лусия, и за Либера Драмач, Заелис — каза му Кайлин и отпи от малката зелена чашка в ръката си.
Събеседникът й я изгледа изненадано.
— Това е необичайно мило от твоя страна, Кайлин — рече.
Жената се усмихна.
— Понякога мога да бъда и такава.
Заелис отново погледна към балкона, където стоеше момичето. Само две седмици я деляха от навършването на четиринадесетата й жътва. Семплата й бяла рокля искреше под светлината на слънчевите лъчи, а русата й коса, която някога беше толкова дълга, сега бе подстригана съвсем късо и разкриваше ужасния белег от изгарянето, който започваше от долната част на врата й и се спускаше надолу по гърба. На настойника й му се искаше тя отново да си пусне дълга коса, за да прикрие обгорената си плът, ала когато й го каза, Лусия само го дари с онзи проникновен, замечтан неин поглед и не му обърна никакво внимание. Беше изключително красива като дете; сега обаче навлизаше в съзряването си, костите на лицето и тялото й се удължаваха и се виждаше, че ще бъде също толкова красива и като жена — прелестна по онзи изящен, измамно наивен начин като майка й — Кръвната Императрица Анаис ту Еринима. В сините й очи обаче имаше нещо странно — нещо, което я правеше неразбираема не само за него, а за всички. Нямаше жив човек, който да я познава по-добре от Заелис, ала дори той не я бе опознал напълно.
— Аз също се тревожа — каза Кайлин накрая.
— За Лусия?
— И за нея.
— Да не намекваш за нейните… — мъжът потърси дума, която да изрази негативното му отношение — следовници?
Кайлин поклати глава, а дебелите й черни плитки се люшнаха леко.
— Не отричам, че те представляват проблем. Доста трудно е да запазиш тайната й от онези, които искат да я наранят, когато именно тези, които би трябвало да я пазят, не могат да държат устите си затворени. Ала това не ме притеснява толкова — впоследствие може дори да послужи на целите ни.