Това вече беше прекалено. Мос вдигна ръка — провокиран от чистия гняв — за да я удари, когато яростта на жена му изведнъж изчезна, заменена от ледено спокойствие.
— Само го направи — изрече тя с глас, наподобяващ стържене на нокти по ръждясал метал.
Внезапната промяна в Лараня го спря. Никога преди не беше вдигал ръка срещу нея, никога преди не бе изгубвал контрол до такава степен. Разтреперан, той се вгледа в очите й, мислейки си колко красива я правеха споровете, както и колко я обичаше и мразеше същевременно. После отново изгледа кръвнишки Есзел — за последно — обърна гръб и се отдалечи по тесния мост, изгубвайки се в дъждовната нощ.
Реки въздъхна тежко — едва сега си даде сметка, че беше затаил дъха си. Поетът изглеждаше съкрушен, а брадичката на Лараня потрепваше дръзко, докато гърдите й се издигаха и спадаха трескаво. Част от нея обаче се чувстваше адски доволна, че е успяла да надделее над съпруга си.
Атмосферата вече не беше същата и по негласно споразумение и тримата се запътиха към стаите си. По-късно Лараня съумя да открие съпруга си и те първо се караха, после се помириха и накрая правиха бясно любов, без да съзнават, че Какре ги наблюдаваше от Чаросплетието.
Десета глава
Кайку, Саран и Тсата пристигнаха в Лоното рано сутринта след изнурителната езда от Ханзеан. Бяха стигнали до разлома Ксарана по тайни пътеки и пристъпиха границите му под прикритието на нощния мрак, без да смутят никой от враждебно настроените му обитатели. Завръщането им бе очаквано с интерес от всички, които знаеха за мисията на Кайку, и по пладне изтъкнати представители от висшите ешелони на Либера Драмач и Аления орден се събраха, за да чуят какво ще им каже шпионинът. Кайку също присъстваше — по настояване на Кайлин и Саран. Младата жена бе доволна. Мисълта, че информацията, която носеше куараалецът, е твърде деликатна, за да бъде споделена с нея, не спираше да я човърка отвътре, ала ето че след като бе дала два месеца от живота си — и едва не го беше изгубила — за да доведе тук този мъж, загадката най-накрая щеше да бъде разбулена.
Срещата се проведе на последния етаж на полукръглата сграда, която представляваше неофициалното седалище на организацията. Тя се издигаше на една от най-високите тераси на Разлома, а най-горното й ниво представляваше обширно помещение с плосък покрив, поддържан от масивни колони, обрамчени от висок до кръста парапет от ковано желязо. Традиционните ниски маси от черно дърво бяха отрупани с малки чинийки и гарафи с най-различни вина, спиртни и топли напитки. Кайку седеше редом с Кайлин и още две жени, облечени в одеждите на Аления орден, които тя не беше виждала преди, ала самата специфика на организацията предполагаше непрекъснати пътувания на Сестрите и като че ли само Кайлин беше неизменно тук. Един от най-големите й страхове беше някой да не научи точния брой на жените от Ордена, ето защо държеше да бъдат максимално разпръснати, така че да не бъдат избити накуп в случай на бедствие. Недалеч се виждаше Заелис, придружен от Юги — неговата дясна ръка — който й се усмихна окуражаващо. Тя отвърна на усмивката му. Тсата седеше сам в далечната част на помещението.
Кайку се загледа в него за известно време. Какво ли правеше и той в Лоното? Защо бе придружил Саран чак дотук? Какви ли бяха отношенията им? Въпреки че гневът й от безсърдечния начин, по който бе изложил на риск живота й, се бе посмекчил през изминалия месец, тя не бе успяла да научи много за него, а и шпионинът отказваше да хвърли светлина по въпроса, казвайки, че това си е работа на Тсата и само ткиуратецът може да задоволи любопитството й. Младата жена не можеше да каже дали дипломатичността на Саран се дължеше на уважение към различните вярвания на спътника си или просто я дразнеше.
После мислите й се насочиха от Саран към Лусия. Искаше й се да бе имала повече време, за да се срещне с бившата Престолонаследничка преди това мероприятие, ала предполагаше, че желанието й щеше да се сбъдне по някое време по-късно. Когато бе попитала Заелис за здравето й, той бе смотолевил нещо набързо и веднага беше сменил темата, без да отговори всъщност на въпроса й. Навярно Мишани щеше да сметне това за подозрително, но Кайку упрекна себе си и си каза, че трябваше да бъде по-настоятелна.
Възцари се тишина и Саран се изправи, заставайки с гръб към парапета от ковано желязо. Силуетът му се очертаваше на ярката слънчева светлина и Кайку си каза, че най-накрая щеше да научи за какво бе рискувала живота си.
— Само малцина от вас ме познават — започна той с чист и ясен глас, а куараалският му акцент беше сведен до минимум. В стегнатите си, тъмни дрехи той изглеждаше досущ като пълководец, обръщащ се към своите бойци. — Ето защо ще ви се представя. Наричам се Саран Иктис Марул и съм шпионин на Либера Драмач от няколко години. Целта ми е да откривам всичко, до което мога да се докопам, за Чаросплетниците. Мисиите ми са ме водили до четирите страни на Близкия свят — Сарамир, Окхамба, Куараал и далечния Итрикс. А сега, ако ми позволите, ще ви разкажа какво открих при последното си пътешествие.