— Как така не се досетих, че ти ще си първият човек, който ще ни предложи услугите си? — каза кисело Сестрата от Аления орден.
Кайку обаче не обърна внимание на думите й.
— Заелис… — започна тя, при което белобрадият мъж веднага вдигна ръка.
— Зная — рече благо той. — Разрешавам ти.
Младата жена се смути.
— Май напоследък съм доста предсказуема — каза тя.
Заелис се засмя.
— Приеми извиненията ми, Кайку. Не се съмнявай, че съм ти изключително благодарен за добрата работа, която свърши за нас през изминалите години; радвам се, че продължаваш да си все така ентусиазирана.
— Просто ми се иска да се отнасяше със същата жар и към обучението си — намеси се Кайлин, смръщвайки вежди.
— Става въпрос за нещо по-важно — отвърна Кайку. — Трябва да отида. Аз съм единственият човек, който може да го направи. Единственият, който знае как да използва Маската.
Високата жена от Аления орден килна глава настрани.
— Веднъж и аз да се съглася — рече тя.
Кайку изобщо не очакваше подобна реакция от страна на Кайлин. Беше се настроила за спор, а част от нея дори искаше да й забранят да стори онова, което бе намислила. Богове, само мисълта за онова, което я чакаше, я изпълваше с ужас. Само по себе си прекосяването на Разлома беше достатъчно изпитание — с отвратителния му терен и враждебни кланове — а какво да кажем за Чаросплетниците, които я очакваха накрая… Тя обаче нямаше избор, не и пред очите на Оча, пред когото бе положила обет за възмездие. Не й се искаше да се излага на подобен риск, ала бе длъжна да го направи.
Заелис пристъпи към нея, отдалечавайки се от прозореца.
— Разломът Ксарана винаги е бил наше убежище — рече той. — Тази местност ни крие и закриля от Чаросплетниците в продължение на години… Ако Лоното бъде изложено на опасност, можем да изгубим всичко. Юги и Номору ще те придружат; разбери какво крият Чаросплетниците в другия край на Разлома.
Девойката кимна утвърдително, след което погледна към Кайлин.
— Няма да се опитвам да те разубеждавам — обърна се тя към послушничката си. — Прекалено си твърдоглава. Някой ден ще осъзнаеш каква сила притежаваш и ще си дадеш сметка как си я прахосвала поради небрежността си. Тогава ще се върнеш при мен и аз ще те науча как да управляваш онова, което притежаваш. Дотогава обаче върви по своя път, Кайку!
Младата жена се усмихна, изненадана от тази бърза капитулация. Тъкмо щеше да отвори уста, за да попита нещо, когато Заелис заговори отново:
— Всичко е свързано, Кайку. Чаросплетниците в Разлома, странните постройки, които са издигнали из цял Сарамир, откритието на Саран, случилото се с Лусия… Трябва да действаме, ала не зная в коя посока да нанесем своя удар. — Той погледна към Кайлин. — Понякога си мисля, че стояхме скрити твърде дълго, докато враговете ни заздравяваха позициите си.
Ала девойката бе чула нещо, което я беше смразило.
— Какво се е случило с Лусия? — попита тя.
— Ох — въздъхна белобрадият мъж. — Май ще е по-добре да седнеш.
Мишани лежеше будна в спалнята за гости в градската резиденция на Чиен ос Мумака и се вслушваше в нощта.
Стаята бе просторна и семпло обзаведена, но на девойката й харесваше. Няколко саксии с миниатюрни дръвчета и цветя украсяваха високите тесни маси. Молитвени нанизи висяха от тавана и прозвънваха тихичко, когато се удряха един в друг, раздвижвани от нежния бриз. Ако капаците на прозорците бяха отворени, Мишани щеше да може да се наслади на красивата гледка на градината, ала в момента разноцветните алпинеуми не я интересуваха. Момичето бе напрегнало слуха си, но не за да чуе по-добре далечния зов на бухала, цвърченето на чикикиите или проскърцването на някоя каруца; вниманието й бе насочено към звуците вътре в къщата — нечии потайни стъпки, тихо изсъскване или преместване на някой параван, последвано от студения звук на изваждан от ножницата кинжал.
Това бе последната нощ, която щеше да прекара в къщата на окхамбския търговец. Каквото и да станеше.
Бе спала съвсем малко през тези четири дни. Когато окото на Нуку се издигнеше в небето, почти успяваше да забрави за опасността, в която се намираше; Чиен бе отличен домакин и момичето дори бе започнало да харесва компанията му. Закусваха, обядваха и вечеряха заедно, докато музикантите му свиреха за тях, разхождаха се из градината и си говореха за най-различни неща. Обаче, когато се спуснеше здрачът и тя останеше сама, страхът се завръщаше. Тогава дългокосата девойка започваше да си задава множество въпроси, отговорите на които я безпокояха. Защо Чиен така щедро й предложи превоз от Окхамба до Сарамир? Защо каляската, която ги докара от пристанището, бе минала по толкова сложен и объркан маршрут? Защо любезният й домакин никога не я извеждаше извън стените на имението си? Та в Ханзеан имаше театър, градът беше средище на най-различни изкуства и предлагаше множество интересни преживявания за всеки негов гост. От друга страна, Мишани се чувстваше облекчена, че търговецът не я развежда из града, защото всяка публична поява беше опасна; Чиен навярно също осъзнаваше това и именно поради тази причина девойката се чувстваше разтревожена.