Ако домакинът й играеше роля, маската му щеше да падне тази нощ. Вечерта, както повеляваха обичаите, Мишани го бе уведомила за намеренията си да потегли на сутринта на следващия ден. Едва ли беше особено възпитано да бърза да си отиде след минимума от пет дни, изискван от етикета, ала нервите й бяха достатъчно обтегнати, за да й пука за това. Ако се измъкнеше без проблеми от тази ситуация, нямаше да срещне Чиен никога повече. Той бе прекалено навътре в морската търговия, за да си позволи подобен риск. Домакинът й не изглеждаше засегнат, но Мишани не забравяше, че търговецът имаше желязно самообладание и беше почти невъзможно да се разчете какво всъщност се криеше под маската на учтивостта му.
Тази нощ, реши момичето, нямаше да спи изобщо. Тя бе помолила една от прислужничките да й приготви отвара от ксатамчи — обезболяващо със страничен ефект на силен стимулант, което обикновено се взимаше рано сутрин при особено болезнен менструален цикъл. Жената я бе предупредила, че гостенката няма да може да мигне цяла нощ, ако изпиеше отварата толкова късно през деня, но Мишани й каза, че е готова да поеме риска и само ксатамчито ще облекчи страданията й.
Прислужницата не преувеличаваше. Мишани никога преди не беше вземала ксатамчи или нещо подобно — цикълът й протичаше съвсем спокойно — ала сега разбра защо жената я бе посъветвала да се въздържи от този цяр. Никога през живота си не се бе чувствала по-далеч от съня и целият й организъм беше в необичайна активност въпреки късния час. Бездействието от лежането върху спалната й рогозка й действаше изнервящо и девойката изгаряше от желание да излезе навън и да започне да се разхожда из градината.
Тъкмо обмисляше дали да направи това, когато чу някакво приглушено тупване, идващо, както й се стори, от другата страна на хартиения параван в далечния край на стаята й. В градината имаше някой, каза си девойката, и този някой без съмнение идваше за нея.
Мишани напрегна слуха си, докато продължаваше да лежи неподвижно, ослушвайки се за други шумове. Сърцето й биеше като обезумяло и тя усещаше налягането на пулса си в слепоочията си. Шепот — кратка заповед, изсъскана от един човек на друг, което означаваше, че похитителите й бяха най-малко двама. Най-малко. Младата жена се вцепени в очакване хартиените паравани да бъдат отместени от незнайни ръце и изведнъж й се прииска горещо незнайните пришълци да изчезнат тъй безшумно, както бяха дошли, да променят решението си и да я оставят да си лежи там, където беше.
Тя затвори очи, преструвайки се на заспала, когато се случи неизбежното. Съвсем тихичък звук от приплъзване на дърво върху дърво — бавно и внимателно, за да не се събуди. Ласките на галещия бриз от градината, понесли аромата на дърветата от градината. Зловонието на матучоуловото масло, само няколко вдишвания от което караха човек да изпадне в безсъзнание.
Проскърцването на кожа, докато единият от тях пропълзяваше до леглото й.
Младата жена внезапно изпищя, напрягайки дробовете си до краен предел, отмятайки с рязко движение одеялото си, докато същевременно запращаше с другата си ръка шепа червен прах към лицето на натрапника. Той отстъпи объркан назад и малките кристалчета — изтъркващи соли за крака, които девойката предвидливо бе внесла тайно в стаята си — проникнаха в очите и носа му. Похитителят изкрещя от болка, когато веществото полепна по устните и езика му и започна да се разтваря от влагата. Втората сянка в помещението всеки момент щеше да се нахвърли отгоре й, ала Мишани вече бе скочила на крака. Тя бе облечена с ежедневна роба, вместо с нощница, и острият й кинжал проблесна на призрачната лунна светлина.