Търговецът изглеждаше смутен.
— Но това съм аз! — повтори той.
— Хората ви се провалиха, Чиен — рече Мишани. — Ако искате да ме убиете, ще трябва да го сторите сам.
— Да ви убия? — домакинът й беше смаян. Някакъв страж извика зад гърба й. Чиен погледна зад рамото й. — Има ли и други? — попита я той.
— Колко си наел?
Тялото на втория нападател бе извадено от езерцето. Беше мъртъв. Отрова, каза си момичето. Очевидно работодателят му не искаше да остави никакви следи.
— Госпожице Мишани — започна оскърбено Чиен. — Как изобщо можете да си помислите такова нещо за мен?
— Хайде, Чиен — присви очи тя. — Не ми се правете на ударен.
— Но аз наистина нямам нищо общо с това! — почти проплака търговецът.
Мишани се огледа наоколо. Нямаше никаква възможност за бягство; стражите бяха навсякъде. Бе невъзможно да се измъкне оттук. Ако искаха да я убият, спокойно можеха да я застрелят.
— И защо трябва да ви вярвам, Чиен?
— Оставете този нож и ще ви кажа защо. Но не и тук. Нашите взаимоотношения са си наша работа.
Младата жена изведнъж се почувства страшно уморена. Тя захвърли настрани ножа с обидно небрежен жест, след което хвърли на търговеца унищожителен поглед.
— Добре. Да вървим тогава.
— Сега вече можем ли да прекратим този маскарад? — попита Мишани, когато останаха сами.
Намираха се в счетоводния кабинет на Чиен — мрачно помещение с масивни мебели и множество лавици, претъпкани с навити на руло ръкописи и дебели, подвързани в кожа книги. Гербът на рода Мумака висеше на една от стените — извита пиктограма от злато, изписана върху сив фон. Чиен запали фенерите и стаята изведнъж се оживи от мекото им сияние.
— Няма никакъв маскарад, госпожице Мишани — каза домакинът й, докато нагласяше фитила на една от лампите. — Ако исках да ви убият, можех да го направя по много начини и с далеч по-изтънчени средства. А ако исках да ви предам на баща ви, също щях да го сторя без никакви проблеми.
— Тогава защо продължавате да играете тази игра? — попита тихо младата жена. Макар и кална, мокра и раздърпана, самоувереността й се бе възвърнала и тя изглеждаше страховито за толкова дребничка жена. — Собствените ви думи ви опровергават. Знаете за разрива между мен и баща ми. Знаели сте от самото начало. Ако не сте искали да ми причините никакво зло, защо тогава настоявахте да ви дойда на гости? Прекрасно знаехте как се чувствах през тези дни — нима ви доставяше удоволствие да ме измъчвате? Как не ви е срам? Правете с мен каквото искате, след като държите всички карти; ала стига с тези преструвки, Чиен, че започна да става досадно.
— Вие очевидно сте забравили кой съм аз и коя сте вие, след като ръсите оскърбления с такава лекота! — възмути се търговецът, отдавайки се на гнева си. — Преди да си изхабите отново дъха, за да ме наречете безчестен, поне си дайте труда да ме изслушате. Наистина знаех за настъпилата промяна в отношенията ви с баща ви, както и това, че той иска да ви върне при себе си. Знаех също така и че пристигането ви в Окхамба не е останало скрито за търговците, работещи с баракс Авун. Успели сте да отплавате от Сарамир, без да ви забележат, макар че само боговете знаят какъв късмет сте имали, че да се изплъзнете от погледа му; обаче още на мига, в който сте стъпили в Кисантх, са ви набелязали. Щели са да изчакат, докато се върнете в Сарамир, да видят с кой кораб сте пътували, след което са щели да ви проследят и отвлекат. Това бяха хора на баща ви. Аз нямам нищо общо с тях. Всъщност заради вас се изправям пред сериозен риск и най-вероятно сега баракс Авун ме смята за негов враг!
Мишани беше доволна, задето го бе разгневила. Знаеше как да го изкара от равновесие; бе научила това по време на тези пет дни, които бяха прекарали заедно.
— Продължавайте — рече тя. Беше й станало интересно.
Чиен си пое дълбоко дъх и започна да крачи из стаята.
— Бях уредил каляска, която да ни вземе от пристанището и да докара вас и вашите приятели тук, преди хората на баща ви да могат да се доберат до вас. Заплетеният маршрут през ханзеанските улици беше предохранителна мярка, в случай че ни проследят; мислех, че сте забелязали това. Местоположението на моята резиденция не е широко известно. — Той махна неопределено с ръка. — Знаех, че приятелите ви щяха да са в безопасност, но не и вие. Бяхте ми казали, че ще се отправите на юг — не можех да допусна това. Не и докато не откриех какви хора е наел баракс Авун. Щяха да ви нападнат, преди да сте изминали и десет километра по Големия път на подправките. — Домакинът й я погледна в очите. — Ето защо реших да останете тук, под моята закрила, докато хората ми научат повече за опасностите, които ви грозят.