— Това ли наричате закрила? — попита спокойно Мишани. — Едва не ме убиха, Чиен. Мисля, че при тези обстоятелства е напълно разбираемо, ако доверието ми към вас се е пропукало.
Търговецът сведе очи към пода.
— Абсолютно права сте. Нямате представа колко се срамувам от себе си, госпожице Мишани. Не съм ви измъчвал, нито предал. Просто се опитах да защитя живота ви и се провалих.
Дългокосата девойка му хвърли хладен поглед. Обяснението му звучеше правдоподобно, ала въпреки всичко тя не можеше да се отърве от чувството, че има нещо гнило в цялата работа. Защо обаче Чиен щеше да си прави труда да си измисля тази версия? Та нали, ако искаше да й направи нещо лошо, вече щеше да го е сторил? Защо бе убил собствените си хора? Мишани предположи, че това е било трик — убивайки похитителите й, търговецът щеше да спечели нейното доверие; беше се нагледала на подобни действия в императорския двор — ала какво щеше да му донесе това? Младата жена се замисли дали да не го попита защо изобщо я закриля, обаче се отказа. Всеки отговор можеше преспокойно да е лъжа. Имаше ли изобщо нещо, което тя да е в състояние да направи за него? Какво щеше да спечели той от нейната благосклонност? Та тя нямаше никаква политическа власт и Чиен прекрасно знаеше това.
— Не ви казах преди — продължи домакинът й, — защото се страхувах, от реакцията ви. Ако бяхте разбрали, че зная за разрива между вас и баща ви, щяхте да се опитате да избягате оттук на секундата. Така само щяхте да попаднете още по-бързо в ръцете им.
Мишани се замисли за намеренията на похитителите. В началото се бяха опитали да я отвлекат, ала накрая — да я убият. Очевидно заповедите бяха прости — доведете я жива, ако е възможно, в противен случай я ликвидирайте. Бащината й жестокост изобщо не я изненадваше.
Чиен я наблюдаваше изпитателно — едрото му лице беше спокойно, а сиянието на фенерите осветяваше едната половина на гладко избръснатия му череп.
— Госпожице Мишани — заговори след кратка пауза той, — ако искайте ми вярвайте, ала възнамерявах да ви кажа всичко това на сутринта, за да предотвратя заминаването ви. Оказа се, че съм избрал прекалено късен час. Хората на баща ви ви откриха и за малко да отнемат живота ви. — Той пристъпи към нея. — Ако има нещо, което мога да сторя, за да изкупя вината си, задето не успях да ви защитя, само го назовете.
Мишани го изгледа преценяващо. Вярваше на думите му, макар че това да означаваше, че му се доверяваше. Ако Чиен беше съюзник на баща й — или дори да не беше — със сигурност имаше нещо, което да иска от нея; нещо, за което тя не подозираше, че може да му даде. Усилията му да й обясни сложността на ситуацията го правеха още по-озадачаващ от всякога. Дали това не беше някакъв изтънчен капан, или пък нещо, надминаващо и най-параноичните й догадки? Дали наистина търговецът й казваше цялата истина за хората на баща й?
Нямаше значение. Важното беше, че сега Чиен й бе длъжник, а тя имаше отчаяна нужда от него.
— Отведете ме на юг — рече девойката.
Дванадесета глава
Лоното празнуваше. Пътеките между къщите гъмжаха от гуляйджии, излезли навън в следобедната жега. Сутрешните ритуали бяха приключили, обедните ястия бяха сготвени и излапани и сега хората бяха плъзнали по улиците, весели, доволни и част от тях — пияни. В градовете нощта щеше да е изпълнена с фойерверки, ала в Разлома беше прекалено опасно беше прекалено опасно да излагат на риск безопасността си заради подобни забавления. Въпреки това щеше да има големи огньове на открито, а гуляите и веселбата щеше да продължи до ранни зори.
Жътвената седмица беше започнала.
Това беше най-значимото събитие от сарамирския календар — прощалното сбогуване с лятото, празникът на жътвата. Тъй като жителите на империята отчитаха възрастта си по броя на жътвите, които бяха преживели, а не по датата, на която бяха родени, всички остаряха с по една година на този ден. В последния ден от Жътвената седмица отиващият си сезон щеше да бъде изпратен с пищна церемония, а следващият изгрев щеше да ознаменува началото на есента.
Сега долината бе отрупана с маси, шатри и рогозки — след залез слънце се очакваше грандиозна гощавка. Специално за нея бяха поръчани газелови гущери от Тчом Рин, лапинт от Новоземие, змиорки от езерото Ксемит, сенковинки, кокомач и слънчокорен, както и огромно количество разнообразни вина, твърд алкохол и всевъзможни други напитки. Празнуващите щяха да си разменят подаръци, да подновяват брачните обети с партньора си, да се обявяват годежи.