Кайку и Лусия се разхождаха по претъпканите, спечени от безмилостните слънчеви лъчи улички, а в устата си още усещаха вкуса на страхотните блюда, които Заелис беше сготвил — настойникът на някогашната Престолонаследничка се бе оказал невероятен готвач. Освен тях, на вкусните ястия се бяха насладили Юги и още дузина други обитатели на Лоното. Нито Кайлин, нито Саран или Тсата бяха сред тях. Отсъствието им не направи впечатление на никого, макар че от време на време Кайку поглеждаше крадешком към входа на помещението, очаквайки появата на стройния куараалец. Саран обаче така и не се появи и девойката предположи, че просто той и ткиуратският му спътник не зачитаха Жътвената седмица.
Двете приятелки се изкачиха на една от по-високите тераси, върху които бе изградено поселището. Времето бе приятно топло и за миг тя успя да забрави за всичките си притеснения, докато се наслаждаваше на празничната атмосфера, царуваща навред. По-късно Лусия щеше да се събере с връстниците си — въпреки спокойствието, което излъчваше, около нея витаеше особен магнетизъм, който я бе направил изключително популярна сред децата в градчето — ала сега представляваше идеална компания за Кайку, която бе настроена съзерцателно и емоционално. Невероятно дете. Младата жена не можеше да си представи какво би правила, ако…
Лусия усети изпълнения с нежност поглед на Кайку върху себе си и се усмихна.
— Стига си се тревожила — рече тя. — Само припаднах, и толкова.
— Била си в безсъзнание два дни! — отвърна събеседничката й. Богове, цели два дни! Когато научи за необичайното й преживяване с речните духове, Кайку направо обезумя от притеснение и се успокои едва когато се увери с очите си, че момичето се е съвзело напълно. Самата мисъл за ужасните неща, които можеха да произтекат от подобно вмешателство в неизвестното, изпълваше с ужас младата жена и тя бе преизпълнена с благодарност към боговете за бързото възстановяване на Лусия.
— Нещо лошо се беше случило по реката — каза момичето, без да хвърли светлина върху станалото. — Духовете бяха уплашени. Техният страх се предаде и на мен.
— Просто искам да си по-внимателна — каза й Кайку. — Още си малка. Имаш предостатъчно време да научиш какво можеш и какво не можеш да правиш.
— Днес навършвам четиринадесет жътви! — запротестира бившата Престолонаследничка. — Вече не съм малка!
Бяха стигнали до дървено мостче, свързващо две тераси. По средата му се спряха, облегнаха се на невисокия парапет и се загледаха в долината под краката им.
— Ала ти продължаваш да се тревожиш — рече Лусия. Тя бе изключително чувствителна и бе почти невъзможно да скриеш истината от нея.
— Онова, което ми каза Заелис, ме тревожи — призна младата жена.
Лицето на момичето помръкна. И двете знаеха за какво ставаше дума. Заелис бе поздравил повереничката си с възстановяването й и я бе попитал кога ще може отново да се заеме с духовете. Кайку бе реагирала веднага и може би малко остро му беше казала, че дъщерята на някогашната Кръвна Императрица Анаис ту Еринима не е някакъв инструмент, който да се наточва периодично, докато стане достатъчно опасен за враговете им. Момичето беше преживяло травма, чийто характер бе неизвестен, смъмри тя настойника й — как можеше изобщо той да постъпва толкова безсърдечно с нея? Думите й помрачиха празничното настроение на пируващите, ала Юги светкавично разсея напрежението с един от типичните си шеговити коментари. Младата жена съзнаваше, че навярно проявяваше прекалена загриженост към дъщерята на Заелис, ала въпреки това продължаваше да се безпокои за малката си приятелка.
— Не го слушай — бе казала тя. — Ясно ми е, че Заелис ти е като баща, ала само ти знаеш възможностите си, Лусия. Решението да се изложиш на риск трябва да бъде единствено твое.
Бледосините очи на някогашната Престолонаследничка бяха зареяни в далечината. Погледът на Кайку се спря върху белезите от изгарянията по задната част на вратлето й и тя изпита познатото чувство за вина. Нейна бе заслугата за появата им. Искаше й се Лусия да не ги демонстрира толкова открито.
— Трябва да узнаем — каза тихо момичето. — Трябва да разберем какво се е случило по реката.
— За боговете, Лусия! — извика Кайку. — Много добре знаеш, че с духовете шега не бива. Нищо не може да оправдае риска, на който се излагаш по този начин. — Тя замлъкна за момент. — Заелис е изпратил шпиони, които да проучат какво е станало. Поне ги изчакай да си свършат работата.
— Може да нямаме толкова време — отвърна бившата Престолонаследничка.