— Може и да не е загинал — промълви Кайку. — Може би точно там е проблемът.
Саран изсумтя скептично.
— И какво те кара да мислиш така?
Девойката вдигна рамене.
— Нищо конкретно. Просто… имам някакво лошо предчувствие. Бях докосната от Лунните деца; знаеш ли за това? Не пряко, всъщност — те бяха дошли да помогнат на Лусия.
— Зная — рече сухо Саран.
— Всички тези неща за Арикарат, как да ти кажа… — запъна се младата жена. — Карат ме да се чувствам зле. — Момичето не можеше да намери по-точна формулировка — усещаше леко гадене в стомаха си, някакво безпокойство, също като предупредителното потреперване на земята преди земетресение. Дали щеше да се чувства така, ако не се беше сблъскала с неведомата същност на тези духове? Не знаеше.
— Има и нещо друго — продължи след малко. — Моят приятел Тейн загина, вярвайки, че всичко, което върши през живота си, е по волята на неговата богиня Еню. Аз положих обет за възмездие пред Оча и утре се отправям отново на път, за да изпълня клетвата си. Самите лунни деца също се намесиха, вземайки страната на Лусия. И ето че сега ти ми казваш, че източникът на силата на Чаросплетниците, истинската причина за злочестината и мъката на тази земя, всъщност са останките от някаква отдавна забравена луна. — Тя машинално направи знака против богохулство, преди да продължи. — Започвам да вярвам, че съм се натъкнала на някаква игра на боговете, независимо дали искам, или не; че сме се превърнали в част от някакъв конфликт, чиято природа сме неспособни да съзрем. И че всички ние можем с лекота да бъдем пожертвани в името на незнайните цели на обитателите на Златните владения.
Саран се замисли за момент над думите й.
— Мисля, че се уповаваш прекалено много на своите богове, Кайку — каза той. Някои хора приписват собствената си смелост на волята на божествата си, а други използват вярата си като извинение да бъдат лоши. Внимавай, Кайку! Един ден желанията на сърцето ти могат да се окажат доста различни от онова, което боговете ти искат да сториш.
Кайку беше доста изненадана да чуе подобни думи от устата на един куараалец, израснал с теократската доктрина. Щеше да му отговори, ала изведнъж се оказа, че бяха стигнали до къщата, която девойката споделяше с Мишани. Тя се издигаше на една от средновисоките тераси на Лоното — малка и непретенциозна постройка, чиято грубовата фасада бе прикрита от пълзящи растения и саксии с цветя. Кайку и Саран се спогледаха за секунда, след което младата жена отвори вратата и двамата влязоха вътре.
Прагът, който пристъпиха, не беше само физически. Кайку още не беше затворила вратата, когато компаньонът й я прегърна и долепи устни до нейните. Девойката отвърна на целувката му с не по-малка жар, а ръцете й погалиха косата и лицето му, преди да се спуснат по мускулестия му гръб. Саран я притисна към стената и младата жена почувства как по тялото й се разлива приятна топлина, докато устните им се сливаха и раздалечаваха, само за да се срещнат отново. Кайку разтвори бедра и почувства твърдата издутина, пулсираща в слабините му. Предупредителният глас бе изтикан в ъгълчетата на съзнанието й — момичето нямаше никакво намерение да спира онова, което щеше да се случи.
Пръстите й вече се суетяха около тесния му жакет, опитвайки се да се преборят със странното куараалско закопчаване. Кайку се засмя на своята несръчност, ала кавалерът й й помогна и не след дълго дрехата бе свалена, разкривайки голата плът под нея. Саран беше строен и мускулест като атлет, без грам тлъстина по себе си. Нежните пръсти на девойката се плъзнаха по стегнатия му корем и той потръпна от удоволствие, след което зарови устни в косата й, целувайки захапвайки лекичко едното й ухо, докато тя обсипваше с целувки врата и гърдите му.
Кайку го придърпа към едно диванче и двамата се търкулнаха отгоре му. В къщата цареше мрак — фенерите не бяха запалени, а капаците на прозорците бяха спуснати, заглушавайки глъчката на празнуващите. Устните им се сляха отново и девойката прокара пръстите си по долната част на гърба му. Кавалерът й свали блузата й с грациозни движения и я захвърли на пода, след което съблече и долната й риза. Нетърпеливите му движения подействаха малко разочароващо на Кайку, която обичаше бавните и продължителни ласки. Ръцете му вече разкопчаваха панталоните й, ето защо младата жена се търкулна с партньора си на пода, възсядайки хълбоците му.