Светлината постепенно чезнеше от небосклона, заменена от бледозеленикавото сияние на луните. Тсата се приближи до края на канарата и погледна надолу. От дясната стена на гребена, по който се движеха, стърчеше тесен перваз, следващ извивките на стръмния склон, който завършваше сред малка полянка, заобиколена от три страни от надвиснали скали.
Ткиуратецът ги чу и долови мириса им още преди да ги е видял. Те вървяха по перваза и не след дълго щяха да излязат точно там, където стояха Юги и Кайку.
Бяха двамина. Носеха черни дрехи и кожени брони, а лицата им бяха неестествено бели от силния грим, с червени кръгове около очите. От телата и дрехите им се излъчваше силна миризма на ритаси — цвете с пет венчелистчета, което сарамирците запалваха по време на погребалните си церемонии. Пушките им изглеждаха старинни и тежки, а на коланите им се полюшваха закривени саби.
Тсата преметна пушката на гърба си и измъкна своята кнтха от колана си. Тя представляваше типично за Окхамба оръжие, използвано за близък бой в джунглата, където по-дългите хладни оръжия са мъчноподвижни и само се закачат в околните растения. То се състоеше от кожена ръкохватка, снабдена със стоманен предпазител за пръстите, и две закривени в противоположни посоки остриета, излизащи от горния и долния му край. Обикновено кнтха се използваше по двойки — едно за блокиране на противниковите удари и едно за атака, което правеше четири свистящи остриета, способни да нанесат чудовищни рани. Ефективната им употреба изискваше изключително жесток боен стил и неслучайно сарамирците имаха свое собствено название на това приспособление — куки за изкормване.
Безшумен и бърз като котка, ткиуратецът скочи на скалния перваз. Двамата мъже, концентрирани върху собственото си безшумно придвижване, изобщо не усетиха, че се промъква зад гърба им. Бяха лесни жертви.
Тсата ги връхлетя светкавично, обезглавявайки с лекота единия, след което заби кнтхата, която държеше в лявата си ръка, в гърлото на другия. Ударът не беше достатъчно силен, за да отреже главата му, ала въпреки това зловещото острие разряза дебелите мускули и заседна в горната част на гърба му. Докато първият мъж рухваше на земята, ткиуратецът ритна в гърдите своята жертва и изтръгна оръжието си от тялото й. Рукна фонтан гореща кръв, а Тсата отстъпи назад и се загледа в строполяващия се човек, чието тяло още не можеше да осъзнае, че вече беше мъртво.
Доволен, че е предпазил по-голямата част от своя паш, ткиуратецът веднага насочи мислите си към Номору. Той избърса кръвта от остриетата, за да попречи на мириса на кръв да издаде присъствието му пред евентуалния неприятел, след което се запромъква по перваза в посоката, откъдето бяха дошли мъжете с белосаните лица.
Откри я на закътаната полянка. Беше притисната до скалата, с лице към него. Пред нея стояха други двама — единият бе притиснал ножа си до брадичката й, а другият се оглеждаше напрегнато наоколо с пушка в ръце. Съзнавайки, че още не беше достатъчно тъмно, за да остане незабелязан, Тсата се огледа набързо за други врагове, ала не откри такива. Очевидно това не бяха истински воини, колкото и да се правеха на такива.
Първостепенната му задача бе човека с ножа. Искаше му се да се нахвърли изневиделица върху него, ала рискът за разузнавачката беше прекалено голям. Вместо това ткиуратецът изчака, докато никой от двамата не гледаше към него, и взе на мушка набелязаната жертва. Тъкмо преценяваше каква бе вероятността да застреля мъжа, без той да намушка инстинктивно Номору, когато жената го забеляза и очите й едва забележимо потрепнаха. Нито един от двамата непознати не й обърна внимание. Само след миг обаче тя се вторачи съсредоточено в ткиуратеца. Човекът с ножа се намръщи, щом видя това, ала не отклони погледа си. Тогава жената първо присви очи, а после ги ококори широко.
— Стига си се пулила, глупачке! — изсъска мъжът с ножа. — Не съм идиот. Хич няма да ме накараш да се обърна — след което я зашлеви през лицето. За да направи това обаче, трябваше да отдели ножа от гърлото й, и Тсата използва точно този момент, за да натисне спусъка. Пушката изтрещя оглушително и куршумът пръсна черепа му, разпилявайки мозъка му.