Сблъскаха се сред невъобразим хаос от нишки, които се разкъсваха на части и се извиваха една към друга, подобно на кълбо змии, преследващи опашките си. Демонът се опитваше да проследи фибрите, водещи към тялото й, където можеше да й нанесе значително по-сериозни щети; тя енергично му се противопоставяше, докато същевременно се мъчеше да направи същото. Изведнъж вече се намираше навсякъде — съзнанието й като че ли се беше разпаднало на хиляди фрагменти и проследяваше хиляди малки сблъсъчета. Младата жена прибягна до триковете, на които Кайлин я беше научила, откривайки с изненада, че ги използва така, сякаш ги владееше открай време. Тя оформяше примки, които стопяваха преимуществото на рику-шая, създаваше оръфани ями в тъканта на бойното им поле, които забавяха противника й, и го подлъгваше по лъжливи пътеки, опитвайки се да го впримчи в капан. Същевременно изпращаше залпове от стрели, заредени с нейната кана, опитвайки се да разруши вътрешните защити на демона.
Въпреки всичко никой не успяваше да вземе надмощие. Каквото и да правеха, двамата противници все се оказваха в патова ситуация, независимо от обстоятелството, че единият или другият набираше известна преднина. Постепенно Кайку привикна към схватката, движенията й станаха по-уверени и тя усещаше как опознава врага си все повече и повече. Ако демонът още от самото начало бе хвърлил цялата си сила срещу нея, навярно щеше да я разпердушини на пух и прах; сега обаче тя бе овладяла прийомите и тактическите му ходове, които не бяха много и често се повтаряха. Кайку си даде сметка, че е по-бърза и ловка сред нишките на Чаросплетието от демона, и че само липсата й на опит му бе позволил да й се противопостави за толкова дълго време.
Девойката започна да си мисли, че ще може да победи.
Тя стегна нишките, които управляваше, в здрав възел, и се понесе стремително напред, повличайки противника си след себе си. Тя издигна демона до зашеметяващи висини, вкопчвайки в него куките и примките си; объркан от светкавичната атака, той не можа да реагира своевременно. Обсипвайки го с бързи удари, тя съумя да отвлече вниманието му от мястото, което трябваше да защитава, и го омота с различни нишки, премествайки изцяло фронта на битката, след което се гмурна мълниеносно надолу. Рику-шаят, осъзнавайки, че е бил заблуден, веднага се хвърли подире й. Кайку обаче се движеше с максимална бързина и врагът й не можеше да я догони. Тя връхлетя върху защитите му като огромна приливна вълна, разгръщайки пълните възможности на своята кана; в следващия миг вече беше вътре, интегрирайки се с фибрите и влакната на физическото тяло на демона, разстилайки се по мускулите и кръвоносните му съдове, прониквайки във всяка част на нечовешкото му съзнание.
Нямаше време за изтънченост. След като се вкорени дълбоко в него, тя разкъса на парчета черния възел на съществото му.
Демонът нададе чудовищен вой, докато Кайку го раздираше отвътре. От устата му изригна огнено кълбо, а крайниците и коремът му се издуха до пръсване, след което експлодираха в пламтящи късове хрущяли, сухожилия и кости. Младата жена почувства яростта и агонията, които я заляха, докато изваждаше своята кана, след което нишките на Чаросплетието се разтърсиха, сякаш пометени от внезапен ураган.
Кайку примигна и изведнъж пред очите й отново изплува сивата мъгла, след което зрението й се фокусира и тя забеляза тримата си спътници, които се взираха като хипнотизирани в огненото зарево, пламнало изведнъж от едната им страна. Усещането за триумф, което изпита, внезапно бе помрачено от ритмичния галоп на приближаващите се демони. Бе сразила единия, ала гибелта му беше разгневила неговите спътници и сега те едва ли щяха да продължат да дебнат плячката си. В следващия миг призрачната мъгла се разтвори, очертавайки две чудовищни сенки, които се приближаваха със светкавична бързина. Девойката още не бе успяла да подготви своята кана за предстоящия сблъсък, когато рику-шаите се нахвърлиха върху тях.
Бяха високи над два метра, а гърбът и страните на туловищата им бяха покрити от костни плочи, служещи като броня, обсипани с всевъзможни шипове, гребени и израстъци. В зловонието, което излъчваха, се примесваше миризма на тиня и блатиста растителност. Плоските им глави бяха защитени с подобни костни плочи, които пазеха мътножълтеникавите им очи и челата им, а когато чудовищата разтвориха челюсти, пътешествениците забелязаха, че отвътре устата им е покрита с мъртвешки бяла ципа.