Бе преизпълнена от възторг, какъвто не беше чувствала никога преди. Беше спасила живота на Юги. Но не като го бе измъкнала от опасност или като го бе защитила в битка, а като го беше възвърнала от прага на смъртта. Кайку прекрасно съзнаваше колко опасна би могла да бъде еуфорията на Чаросплетието, ала това бе съвсем различен екстаз, много по-чист. Бе използвала силата си да изцерява, вместо да разрушава; нещо повече — беше сторила това, без изобщо да знае как. Никой никога не я беше учил на това. На лицето й разцъфна усмивка и девойката започна да се смее от облекчение и радост. Едва след известно време разбра, че едновременно с това и плачеше.
Петнадесета глава
Кръвният Император Мос се събуди с вик от съня си. Погледът му запари трескаво из стаята, а силните му пръсти се впиха в златните чаршафи. Постепенно осъзна, че е буден, ала сънят продължаваше да го измъчва — унижението, мъката и гневът бяха забили куките си дълбоко в съзнанието му.
Беше ужасно горещо. Може би часът бе малко след пладне, помисли си той. В императорската спалня цареше нетърпима задуха, въпреки вдигнатите капаци на прозорците. Помещението бе проектирано да бъде просторно и прохладно — подът му бе облицован с лач и балконът му се извисяваше високо на североизточната стена на Императорската цитадела, — а вместо това се бе превърнало в пещ.
Мос лежеше гол в огромното легло, разположено в центъра на спалнята. Четирите масивни стълба, на които се крепеше разкошният балдахин, бяха изработени от бивните на гигантски животни от Итрикс. Помещението миришеше на кисела пот, а в устата си Кръвният Император усещаше вкуса на старо вино, примесен с лошия му дъх. Съпругата му не беше до него и по отсъствието на парфюма й мъжът заключи, че не бе спала в постелята му предната нощ.
Спомените мудно започнаха да нахлуват в съзнанието му. Жътвената седмица едва бе започнала. Спомняше си празненството, музикантите… и виното — много вино. Неясни лица, смях и веселба… Главата го болеше ужасно.
Кавга. Разбира се, имаше някаква кавга — напоследък често се караха за какво ли не. Чувството му за вина не беше избледняло напълно — онзи момент в павилиона, когато за малко не я беше ударил, се вряза болезнено в паметта му. Ала после се бяха сдобрили и дори празнуваха заедно през нощта. Усещайки, че временното им примирие е доста крехко, той даже изтърпя ужасната й компания, пренебрегвайки своите далеч по-интересни сътрапезници заради противните натруфени приятелчета на жена му.
Естествено, че и Есзел, и брат й Реки бяха там. Книжният червей си беше намерил другарче, с което си приказваха за разни незначителни неща, които автоматично изключваха Мос от общуването. Какво знаеше той за древните философи? Какво го интересуваше винакската скулптура? Като изключим опитите на Лараня да го въвлече в разговора, той почти не отвори устата си по време на гощавката. Мълчеше и се гризеше вътрешно от яд. Те го игнорираха — него, Кръвния Император на Сарамир. Е, не биваше да забравя удовлетворението, че присъствието му все пак караше Есзел и Реки да се чувстват неловко. Спомни си колко силно бе пожелал жена си, обаче не можеше да я моли да дойде в постелята му — не и пред тези пауни, с които се събираше. Това обиждаше чувството му за мъжественост. Тя трябваше да легне с него, когато й кажеше — хич нямаше да я врънка! Богове, та той беше Кръвен Император! Всъщност той се боеше от нейния отказ, дори и ако й заповядаше; Лараня бе прекалено своенравна, за да е сигурен, че ще му се покори.
Внезапно изпита желание да се махне оттук, но му се щеше и тя да дойде с него. Не му се искаше да я оставя при тези женчовци. По някое време през нощта, в един миг на пиянско проникновение, осъзна, че всъщност се боеше от Есзел. Страх го беше какво може да направят, докато го нямаше.
Изгревът беше последното нещо, което си спомняше. Тогава, неспособен повече да стои буден под тежката пелена, която алкохолът бе спуснал над сетивата му, той заяви гръмко, че ще си ляга, взирайки се многозначително в Лараня. Пауните се сбогуваха с него, както повеляваше етикетът, а съпругата му го целуна бързо по устните с думите, че съвсем скоро ще отиде при него.
Обаче не дойде. Тя не дойде, а сънищата на Мос бяха необичайно ярки и отвратителни. Въпреки че си спомняше само един от тях, не можеше да се отърси от чувствата, които кошмарите му бяха пробудили. В съня си бе влязъл в една от стаите в Императорската цитадела и бе открил там жена си — пръстите й бяха впити в голия гръб на мъжа, който се клатеше ритмично над нея, пъшкайки и стенейки досущ като Мос в подобна ситуация. Кръвният Император бе абсолютно безпомощен да се намеси или дори да види лицето на човека, с когото Лараня му изневеряваше. Немощен и жалък. Също както в онзи миг, когато Какре се бе надвесил над него.