Джек Лондон
Презрението на жените
I
Веднъж Фреда и госпожа Епингуел се сблъскаха. Трябва да знаете, че Фреда беше гъркиня и танцьорка. Поне се представяше за гъркиня, но мнозина се съмняваха в това, понеже от класическите й черти лъхаше прекалено много твърдост, а сатанинският пламък, който се разгаряше в очите, правеше в редки моменти произхода й още по-съмнителен. Неколцина мъже са били удостоени да видят този пламък и макар че оттогава може да са минали дълги години, те все още не са го забравили, нито изобщо някога ще го забравят. Тя никога не говореше за себе си, та по-добре ще е да се съгласим, че когато не беше възбудена или обладана от лоши чувства, положително приличаше на гъркиня. Кожите, с които се обличаше, бяха най-великолепните в целия край от Чилкут до Сейнт Майкъл и името й често беше на устата на мъжете. Но госпожа Епингуел беше жена на капитан; тя също беше звезда от първа величина и орбитата й набелязваше кръга на най-отбраното общество в Доусън — кръга, който непосветените наричаха „официалната клика“. Ситка Чарли беше пътувал с нея по пъртината веднъж, когато върлуваше глад и човешкият живот струваше по-малко от чаша брашно, и я поставяше над всички други жени. Ситка Чарли беше индианец и неговите мерила бяха примитивни, но думата му се приемаше безпрекословно, а преценките му се смятаха за безпогрешни във всички станове надолу от Полярния кръг.
Тези две жени бяха машини за покоряване и подчиняване на мъже — всяка по свой начин, а начините им бяха различни. Госпожа Епингуел царуваше в своя дом и в казармата, където служеха сума по-млади синчета на видни семейства, да не говорим за началствата в полицията, представителите на администрацията и съдопроизводството. Фреда царуваше в града, но мъжете, над които царуваше, бяха същите, които служеха в казармата или бяха гощавани с чай и консерви от госпожа Епингуел в хижата и от грубо одялани трупи на планинския склон. Едната знаеше за съществуването на другата, но живееха тъй, сякаш едната беше на Северния полюс, а другата на Южния, и макар че вероятно чуваха случайно по нещичко една за друга и изпитваха любопитство, никой не ги беше чул да задават въпроси. И нямаше да се стигне до никакви главоболия, ако по първия лед с великолепен впряг кучета и обкръжена от световна слава, не беше дошла една свободна жена, позирала преди на художници като модел. Лорен Лиснаи — превзета унгарка със звучно име — ускори избухването на конфликта и заради нея госпожа Епингуел слезе от планинския си склон и нахълта във владенията на Фреда, а Фреда от своя страна се изкачи от града по нагорнището и вся смущение и объркване на бала на губернатора.
Всичко това може да е прастара история, що се отнася до Клондайк, но малцина са онези дори и в Доусън, които знаят истината по въпроса, нито пък някой друг освен тези малцина е способен да оцени. жената на капитана или гъркинята танцьорка. А за това, че сега на всички се дава възможност да ги узнаят, заслугата се пада на Ситка Чарли. Неговите уста отрониха главните факти от повествованието, изложени в настоящото. Трудно е да се допусне, че самата Фреда би се доверила на някакъв си там драскач, нито пък че госпожа Епингуел би споменала по-подробно за случилото се. Може и да са разправяли, но то е малко вероятно.
II
Флойд Вандерлип беше силен мъж — това му личеше. Тежък труд и груба храна не го плашеха, за което свидетелствуваха разказите за първите му години по тия места. В опасност се проявяваше като лъв, а когато обуздавал петстотин изгладнели мъже, както му се наложило веднъж, казваха, че надали някой друг е гледал по-хладнокръвно бляскащия на слънцето мерник на пушката. Имаше само една слабост, но дори и тя, породена от силата му, беше силна. Чертите на характера му бяха силни, но им липсваше съгласуваност. И стана тъй, че макар и да се отличаваше с подчертана влюбчивост, тя бе оставала заспала и не се бе обаждала през годините, когато се беше хранил с еленско месо и сьомга и се беше стремил към приказни златни находища през сковани от студ била. Обаче когато най-сетне заби ъгловия стълб и централните колове на един от най-богатите участъци на Клондайк, тази влюбчивост започна да се съживява; а когато зае мястото си в обществото като признат крал на Бонанза, тя се събуди и го завладя. Изведнъж той си спомни за едно момиче в Щатите и доста настойчиво взе да го преследва мисълта, че момичето може би все още го чака и че една съпруга е много приятна придобивка за човек, който живее няколко градуса на север от петдесет и третия паралел. Тогава той написа подходящо писъмце, приложи към него кредитно писмо за достатъчно щедра сума, която да покрие всички разноски, включващи чеиз и придружителка, и го адресира до някоя си Флоси. Флоси ли? Останалото човек можеше да си го представи сам. Така или иначе след това той построи уютна хижа на периметъра си, купи още една в Доусън и съобщи новината на приятелите си.