— Искам да кажа… ъъ… по-после. Утре, госпожо Епингуел, да, утре. Точно това исках да кажа. — Той се утешаваше с мисълта, че ако остане, положението ще се усложни още повече. Освен това имаше и уречена среща, на която трябваше да отиде след малко долу на брега при болницата. Божичко! Какво е знаел досега за Фреда! Не е ли тя чудесна!
— Ще ви бъда благодарна, ако ми върнете доминото, госпожо Макфи.
Тази дама, онемяла както никога, й подаде въпросната вещ.
— Лека нощ, госпожице Молуф! — Госпожа Епингуел, дори сразена, се държеше царствено.
Фреда й отговори, макар и да й струваше голямо усилие да се пребори с подтика да прегърне колената на Тази жена и да й поиска прошка… не. не
прошка, и тя не знаеше какво, но въпреки всичко силно го желаеше.
Флойд Вандерлип й предложи ръката си, но тя беше уловила плячката сред самата глутница и това, което бе карало царете да влачат победените си противници вързани зад колесницата, я накара да се запъти към вратата сама, а Флойд Вандерлип я последва по петите, като се мъчеше да. възстанови душевното си равновесие.
V
Беше лют студ. Криволичещата пъртина ги доведе след четвърт миля до хижата на танцьорката и за това време влажният дъх вече бе покрил лицето й със скреж, а от неговия буйните му мустаци така бяха замръзнали, че говоренето му причиняваше болка. В зеленикавата светлина на северното сияние можеше да се види живакът, замръзнал в топчето на термометъра, закачен пред вратата. Хиляда кучета в жалостив хор оплакваха древните си теглила и се молеха за милост на безучастните звезди. Не се усещаше никакъв полъх. Кучетата нямаха къде да се подслонят от студа, нямаше уютни кътчета на завет, където тайничко да се вмъкнат. Мразът се ширеше навред;
и те лежаха на открито и току изпъваха сковалите се от изминатия път мускули и надаваха проточения вълчи вой.
Те не заговориха веднага, Фреда и Флойд Вандерлип. Докато камериерката помагаше на Фреда да свали кожите си, Флойд стъкна огъня и зачака камериерката да се оттегли във вътрешната стая, като остана с наведена над печката глава, зает с разтопяването на леда над горната си устна. След това си сви цигара и отпуснато загледа домакинята през ароматните кълба дим. Фреда погледна крадешком към стенния часовник. До полунощ оставаше половин час. Как да го задържи? Дали й се сърди за това, което бе направила? Какво ли му е настроението? Как да го предразположи? Не че се съмняваше в себе си. Не, не! Можеше да го задържи, ако станеше, нужда, срещу дулото на пистолет, докато Ситка Чарли свърши работата си, и Деверо също.
Имаше много начини и докато си мислешетова,
презрението й към този мъж се засили. Тя подпря глава на ръката си и пред нея се мярна мимолетно видение на собственото й моминство с печалния пубертет, завършил така трагично, и за миг й се дощя да го накара да се поучи от тази история. Боже! Само една гадина, по-долна от скот в човешки облик, би могла да остане незавладяна от такъв разказ, разказан както можеше да го разкаже тя, не… Ами! Той не го заслужаваше, нито заслужаваше болката, която щеше да изпита тя. Свещта беше поставена много добре и докато Фреда мислеше за тези неща, святи и срамни за нея, Флойд Вандерлип се наслаждаваше на прозрачно-розовото й ушенце. Фреда забеляза погледа му, взе си бележка и извърна глава така, че той да вижда лицето й в пълен профил. А този профил не беше между най-малките й достойнства. Тя не можеше да промени извивките на тялото и чертите на лицето, с които бе създадена, а те бяха много добри; но много отдавна беше проучила тези извивки и черти и макар, че съвсем не беше необходимо, не се отказваше да ги използува колкото може повече. Свещта запримига. Фреда не умееше да прави нищо без грация, но това не й попречи да подсили малко вродената си прелест, когато посегна и сръчно оправи червения фитил сред жълтия пламък. Сетне опря глава на ръката, този път загледана умислено в мъжа пред себе си, а всеки мъж изпитва удоволствие, когато го гледа така някоя хубава жена.
Тя не бързаше да започне. Щом на него му харесваше да се бави, тя също нямаше нищо против. Той се чувствуваше добре, услаждаше дробовете си с никотин и й се любуваше. Тук беше закътано и топло, а долу, при дупката за вода, започваше пъртината, по която скоро щеше да потегли за дълги мразовити часове. Чувствуваше, че би трябвало да се разсърди на Фреда за направената сцена, но някак не беше ни най-малко ядосан. По ссяка вероятност нямаше да има никаква сцена, ако не беше това женище Макфи. Ако той беше губернатор, щеше да обложи с данък от сто унции злато нея, и другите като нея, и всички лицемерни проповедници и праведни попове. Пък и Фреда положително се беше държала съвсем като дама и освен другото, беше държала на своето пред госпожа Епингуел. Никога не беше вярвал това момиче да е толкова смело. Той я разглеждаше, без да бърза, и току се връщаше към очите, но не можеше Да долови, че зад задълбочената им сериозност се криеше още по-дълбока подигравка. И, божичко, как е докарана! Интересно, защо го гледа така? Дали не иска да се омъжи за него? Много вероятно, но не е само тя. Външността и говори в нейна полза, нали? И е млада, по-млада от Лорен Лиснаи. Надали е на повече от двайсет и три или четири, най-много да е на двайсет и пет. И никога няма да стане дебела. Всеки ще го каже от пръв поглед. Не би могъл да каже същото за Лорен. Тя положително е натрупала тлъстинка от дните, когато е позирала като модел. Е, веднъж като тръгне с нея по пъртината, ще й я смъкне! Ще й сложи снегоходките, да утъпква снега пред кучетата. Не си спомня случай това да не е помогнало. Но мислите му се зареяха напред, към двореца под средиземноморското небе… и какво ли щеше да стане с Лорен тогава? Без мраз, без пъртина, без глад, които от време на време да нарушат еднообразието и стареенето, и затлъстяването с всеки божи ден? А това момиче, Фреда… — той изля във въздишка съжалението си, че е сгрешил и не се е родил под знамето на Турция с нейното многоженство, и се върна в Аляска.