Идването на Вали му даде повод да телефонира на Мак Доуел. Кийт призна, че изпитва безпокоящо го желание да чуе пак гласа на инспектора. Зад мислите му се бе спотаил страх от Шан Тънг и надеждата, че Мак Доуел би могъл да хвърли някаква светлина върху необикновената покана на Мириам Къркстоун. Бурята бе утихнала и валеше равномерен ситен дъжд, когато Кийт влезе във връзка с Мак Доуел. За свое облекчение констатира, че нямаше промяна в приятелския тон на гласа, който му се обади по телефона. Ако у Шан Тънг се бе появило някакво подозрение, той го бе задържал значи в себе си. Кийт бе изненадан, когато Мак Доуел пръв заговори за госпожица Къркстоун.
— Тя изглеждаше извънредно заинтересована да ви открие — каза той. — Да ви кажа честно, аз съм много обезпокоен, Конистоун, и бих желал да поговоря с вас преди да отидете при нея довечера.
Кийт пое въздух.
— Вали ще позвъни за ядене след около половин час. Не бихте ли нахлузили една мушама и да се присъедините към мен тук? Мисля, че ще бъде много добре.
— Ще дойда — каза Мак Доуел. — Очаквайте ме след малко.
След петнадесет минути Кийт му помагаше да свали мократа си дреха. Той бе очаквал, че на Мак Доуел ще направят впечатление веселият огън в камината и апетитните миризми, проникващи през кухненската врата, но остана разочарован от инспектора. Гостът постоя няколко минути с гръб към огъня, като натъпкваше с палец тютюна в лулата си и не се помъчи да скрие факта, че в ума му имаше нещо по-важно от яденето и от приветливостта на запалената камина.
Очите му попаднаха на телефона и той кимна с глава към него.
— Изглеждаше много загрижена да ви види, нали Конистоун? За госпожица Къркстоун говоря.
— Да, като че ли…
Мак Доуел седна и запали кибритена клечка.
— Като че ли… беше… малко нервна… — каза той, дърпайки на пресекулки от лулата си. — Като че ли се е случило нещо… или пък е на път да се случи. Имате ли нещо против, ако ви поразпитам, Дери?
— Ни най-малко — каза Кийт. — Аз си мислех, че вие може би ще ми разясните.
Въпросителен израз се появи в очите на Мак Доуел.
— Странно, да ви телефонира скоро и то когато бурята все още вилнееше. Тя е очаквала, че ще ви намери в канцеларията ми. Сигурно нещо необикновено я подтиква…
— Вероятно.
Мак Доуел помълча малко, загледан втренчено в Кийт като че ли го измерваше.
— Няма да крия от вас, че се интересувам за госпожица Къркстоун — каза той — Вие не сте я виждали, откакто баща й беше убит. Тя тогава беше далеч, на учение. А когато си дойде, вие бяхте вече изпратен по следите на Джон Кийт. Аз никога не съм бил поклонник на жените, Конистоун, но ще ви кажа открито, че до преди шест или осем месеца Мириам беше една от най-красивите млади дами, които съм виждал. Много бих дал да можех да узная точно часа и деня, когато започна промяната в нея. Бих могъл да открия събитие, станало около тая дата. Вече шест месеца, откакто тя започна да проявява интерес към участта на Джон Кийт. Оттогава насам промяната, която настъпи у нея, ме хвърли в тревога, Конистоун. Не мога да разбера… Тя самата не се издава с нищо. Но аз я гледах как угасва ден след ден пред очите ми. Тя сега е само едно бледно и клюмнало цвете в сравнение с онова, което беше. Аз съм сигурен, че това не е болест — освен ако е душевна. Имам подозрение, което е тъй ужасно, че не ми се ще да го изрека с думи. Вие ще идете там довечера — ще бъдете насаме с нея, ще говорите с нея, бихте могли да научите доста неща. Ако разберете какво е това, което като червей гризе ума ми, ще ми помогнете ли да открием нейната тайна?
Той се наклони към Кийт. Не беше железният човек — имаше топлота и загриженост в лицето му.
— Няма друг човек на земята, комуто бих доверил това — продължи бавно той. — Нужен е дискретен човек, някой, който е достатъчно извисен, за да забрави моето подозрение, ако то се окаже неоснователно и да знае как да постъпи, ако то се потвърди. Колебая се… И все пак… чакам, Конистоун. Необходимо ми е да поискам честната ви дума, че ще пазите тайна!
Кийт му протегна ръката си. Мак Доуел силно я стисна.
— Касае се за… Шан Тънг — каза той с една странна пресипналост в гласа. — Шан Тънг и Мириам Къркстоун! Разбирате ли Конистоун? Пронизва ли ви целият ужас на това? Можете ли да повярвате, че това е възможно? Дали не съм луд, че допускам такова подозрение да се вмъкне в мозъка ми? Шан Тънг — Мириам Къркстоун! Тя се вижда сега застанала над самия край на пропаст и това я убива.