Кийт усети, че кръвта му изстива в жилите, когато прочете в лицето на инспектора онова, което не се наемаше да изрази по-ясно с думи. Той беше потресен. Издърпа ръката си от Мак Доуел почти свирепо.
— Невъзможно! — извика той — Да, вие сте луд! Такова нещо би било немислимо!
— И все пак си казах, че е възможно! — отвърна Мак Доуел. Лицето му пак прие своята желязна маска. Двете му ръце стиснаха стола и той се втренчи в Кийт, като че ли през него виждаше някакъв предмет, на когото сякаш говореше сега, бавно претегляйки и измервайки всяка дума преди да излезе от устата му.
— За мен винаги е било закон да не приемам нищо, докато сам не се убедя в него. Не вярвам в необикновени неща докато не се потвърдят чрез разследване. Едно изключение за мен в това отношение е Шан Тънг. Никога не съм гледал на него като на обикновен човек, а като на свръхестествено създание, движимо от непозната сила. Започвате ли да ме разбирате? Аз вярвам, че той е упражнил цялото си необикновено влияние върху Мириам Къркстоун и че тя се е поддала. Но все пак не съм сигурен в това.
— И вие сте ги наблюдавали от шест месеца насам?
— Не. Подозрението се появи у мен преди три-четири седмици. Никой от тези, които познавам, не е имал възможността да надникне в личния живот на Шан Тънг. Апартаментите зад неговото заведение са загадка за всички. Предполагам, че в тях може да се влезе откъм локала, а също и през една малка стълба отзад. Една нощ, много късно, видях Мириам Къркстоун да слиза по тая стълба. Два пъти през последния месец тя посети Шан Тънг в късен час. Два пъти, доколкото аз знам, разбирате ли? И това не е всичко… още.
Кийт видя изпъкналите вени на стиснатите му ръце и разбра, че Мак Доуел е под извънредно силно напрежение.
— Аз наблюдавах къщата на Къркстоун — лично. Три пъти през същия този месец Шан Тънг я посети там. Третият път аз решително влязох вътре, уж че нося някакво съобщение за момичето. Останах с нея цял час. През това време нѝ видях, нѝ чух Шан Тънг. Той се криеше… или пък бе избягал, когато влязох.
Кийт си представяше Мириам Къркстоун такава, каквато я бе видял в кабинета на инспектора. Той ясно си спомняше стройната й фигура, чудесния сив цвят на очите, блясъка на русата й коса, когато бе застанала в светлината на прозореца. А след това с погнуса помисли за Шан Тънг, приличен на жена, с лукави, пъплещи ръце и стиснати очи. Това, за което Мак Доуел бе намекнал, изглеждаше абсурдно.
— Защо не поискате обяснение от госпожица Къркстоун — попита той.
— Вече го направих, но тя отрече абсолютно всичко, освен едно — че Шан Тънг е дошъл у тях веднъж да се види с брат й. Тя твърди, че никога не е минавала по тясната стълбичка на къщата му.
— И вие не й ли вярвате?
— Ни най-малко. Аз я видях с очите си. Да кажа самата истина, Конистоун, тя лъже великолепно, за да прикрие нещо, което не иска друг човек на земята да узнае.
Кийт изведнъж се наведе напред.
— И защо пък Джон Кийт, мъртъв и погребан, ще има нещо общо с това? — настойчиво запита. — Защо ли тази загриженост за участта на Джон Кийт е започнала по същото време, когато вашето подозрение е включило и Шан Тънг?
Мак Доуел поклати глава.
— Може би нейната заинтересованост не се е отнасяла толкова към Джон Кийт, колкото към вас, Конистоун. Ваша задача е да откриете това довечера. Ако потвърдите моите подозрения, веднага ще се заловим с Шан Тънг. Но я погледнете — зад Вас като печено прасе се е ухилил Вали. Обядът му сигурно е станал истински кулинарен шедьовър.
Нисичкият японец беше отворил безшумно вратата на малката трапезария, в която бе сложена маса за двама души.
Кийт се усмихваше, когато седна на трапезата срещу човека, който би го изпратил на палача, ако знаеше истината.
VIII
Ситен дъжд продължаваше да роси, когато към два часа Мак Доуел напусна къщата. Кийт изпрати с поглед госта си, докато високата му сива фигура изчезваше в мъглата на дъжда надолу към подножието на хълма. Гледаше го с едно странно и смесено чувство.
Преди да бе дошъл инспекторът Кийт си мислеше, че бе решил вече окончателно своето бъдеще. Решил бе да не постъпва повторно на служба и да се погребе в планините на Британска Колумбия, като остави у всички впечатление, че отива в Австралия или Япония.
След посещението на инспектора твърдата му решимост го напускаше. Той се улови, че очаква с нетърпение вечерта, когато ще види Мириам Къркстоун и вече не се страхува от Шан Тънг така, както преди няколко часа. Самият Мак Доуел беше му дал силен коз в ръцете. Тайнствените взаимоотношения между Шан Тънг и Мириам Къркстоун имаха някаква мистериозна връзка със самия него. Цялата загадъчност го тласкаше още повече към новото приключение.