— Целуни ме, Дери!
Да не се подчини бе невъзможно. Устните й се впиха в него.
После тя пак заплака, обхванала го здраво с ръце и с лице, скрито в прегръдките му. Той я вдигна и понесе както би носил дете. Занесе я пред огъня до големия стол. Сложи я в него и застана пред нея, опитвайки се да се усмихне.
Косата й се бе разпуснала и блестящите вълни се спускаха около лицето й, по раменете й. Тя сега още повече приличаше на малко момиче, както го гледаше с очи пълни с обожание. Малката й ръка попиваше сълзите от очите с една кърпичка, която вече бе мокра и смачкана.
— Ти… ти не се радваш… сякаш… че не ме виждаш Дери.
— Аз… аз съм много изненадан — можа да каже той.
— Да, това е изненада, Дери. Искам да бъде така. Аз съм я планирала от години и години… Моля ти се, свали си мушамата, вода шурти от нея! — седни тук до мен, на това столче!
Той пак се подчини, въпреки че бе твърде едър за столчето.
— Ти се радваш, че ме виждаш, нали Дери?
Тя се наведе над големия стол и една от ръцете й отиде до мократа му коса и я заприглажда назад. Той никога досега в живота си не бе усещал нещо подобно и неволно наведе малко главата си. В миг тя го бе вече притиснала близо до себе си.
— Ти се радваш, Дери, нали? Кажи „да“!
— Да — пошепна той.
Той усещаше бързото, възбудено тупкане на сърцето си.
— И аз никога не ще се върна там — при тях, — чу я да казва, при което гласът й изведнъж зазвуча някак ниско и ожесточено. — Никога! Аз ще остана завинаги при тебе, Дери! Винаги!
Тя приближи устни до ушите му и тайнствено прошепна:
— Те не знаят къде съм. Може да мислят, че съм умряла. Но полковник Репингтън знае. Аз му казах, че ще отида при теб, ако се наложи дори да избродя целия свят. Той каза, че ще пази моята тайна, и ми даде писмо до едни добри хора тука. Аз съм дошла от шест месеца. И когато видях името ти в една от ония случайни на вид, подвързани в синьо книжки, които Конната полиция издава, аз просто паднах на колене и благодарих на Бога, Дери. Аз знаех, че ще те намеря някъде… някога. Не съм спала спокойно откакто съм тръгнала от Монреал… И струва ми се, че май изплаших този едър човек с грамадните мустаци, когато се втурнах насреща му тая вечер, измокрена, вир-вода и казах: „Аз съм госпожица Мери-Джозефин Конистоун и търся брат си!“
Очите му все повече се разширяваха, докато му се стори, че ще изскочат из орбитите си. След това той изруга нещо и си каза: „Бога ми, аз не знаех, че той имал сестра!“
Сърцето на Кийт се задушаваше. Значи това чудесно малко създание било сестра му. И тя мислеше, че той е брат й…
— Но аз го харесах, защото той се отнесе така мило с мен — продължаваше момичето. — Той просто ме прегърна, Дери! Навярно той не схвана, че аз вече съм на осемнадесет и половина години. Не съм дете… И после дойдохме тука. И после… О, Дери, Дери! Защо направи това? Защо не ми се обади! Не… искаш ли да остана тук?
Той я чуваше, но умът му бе далеч от нея, там при малката колиба на края на голямата ледена пустиня, където Дъруент Конистоун лежеше мъртъв. Кийт чуваше вятъра да стене, както бе стенал в оная нощ, когато англичанинът умря, и виждаше пак онзи последен и неизповядан копнеж в очите на Конистоун. И сега знаеше защо лицето на Конистоун го бе следвало през сивия здрач и защо бе чувствал тайнственото му присъствие дълго след като Конистоун си бе отишъл. Нещо, което бе част от Конистоун, влезе в мозъка му сега. В бушуващия хаос един глас пошепна: „Тя е твоя сестра, тя е твоя сестра!“
X
Известно време Кийт не повдигна главата си. Ръцете на момичето бяха стегнато обвити около него и той чувстваше топлината на бузата й. Съзнанието за престъплението му вече започваше да тежи на душата му като къс олово, но от нея се изтръгна вик: „Искам да останеш тук!“ Кийт разбираше какъв нагъл мошеник бе в момента. Това странно, малко диво създание бе дошло при него от един мъртъв свят и нейните устни, нежната милувка на ръцете й хвърлиха неговата душа в шеметен въртеж… Пред Мак Доуел тя го бе потърсила като свой. И пред Мак Доуел той я бе приел като своя. Кийт бе издържал голямата лъжа, понеже се бе стегнал за да я издържи, но успехът си вече не чувстваше…