Кийт загаси лампите и цял час седя срещу тлеещата светлина на брезовите съчки. Откакто се бе върнал от дома на Мириам Къркстоун, едва сега му се отдаваше възможност да поразмисли и осъзна, че мозъкът му е претоварен.
Той разбираше, че се е оплел в мрежи със своята лъжа, но не съжаляваше, че бе излъгал. Бе спасил името на Конистоун, спасил бе и себе си. Спасил бе и сестрата на Конистоун от жестоката истина, за да я закриля, за да се грижи за нея. Да кажеше истината, значеше да стане свой палач, да предаде англичанина, който му бе дал името си и всичко, което притежаваше, с признанието си би обрекъл на безмилостна скръб сърцето на едно момиче, за което слънцето още грееше. Никакво съжаление не изпита Кийт сега. Той не чувстваше срам. Искаше да живее така, че да бъде достоен за името на Конистоун. Кийт отново се размечта. Желанието, което се бе появило, когато стоеше с лице срещу бурята, отново го обхвана. Той ще отиде до извора на реката, както си представяше преди Мак Доуел да беше дошъл при него. Но няма да бъде сам. Мери-Джозефин ще дойде с него…
Беше среднощ, когато той стана от големия стол и отиде в спалнята си. Вратата й бе затворена. Той я отвори и влезе. Едва ръката му напипа бутона на стената, когато ноздрите му усетиха мириса на нещо, което му беше познато. То изпълваше стаята, както бе изпълвало голямото преддверие в къщата на Къркстоун — един аромат, от който на човек почти му прилошаваше. От него въздухът ставаше тежък и сладникав.
Със зорки очи Кийт огледа педя по педя стаята под светлината на запалените лампи, очаквайки да види Шан Тънг, седнал там да го чака. Стаята бе празна. Погледът му подскочи към двата прозореца. Транспарантът на единия бе спуснат, а на другия вдигнат. Самият прозорец, който се отваряше отдолу нагоре, както обикновено прозорците тук, беше повдигнат около два пръста над перваза. Ръката на Кийт сграбчи пистолета, той се приближи до прозореца и дръпна транспаранта. След това се обърна към масата, на която бяха лампата, лулите, тютюнът и списанията на Брейди. В пепелника лежеше угарката от току-що изпушена цигара. Шан Тънг бе идвал тайно, но не бе направил опит да прикрие посещението си.
Тогава Кийт зърна на масата една малка правоъгълна кутийка от тиково дърво, колкото половината му длан. Той бе забелязал, че нервните пръсти на Мириам Къркстоун си играеха с една такава кутийка, когато разговаряше с нея тази вечер. И двете кутийки бяха напълно еднакви на вид, и двете бяха покрити с изящна мрежа от резба. Дървото бе оцветено и полирано тъй, че светеше с тъмната лъскавина на абанос. Изведнъж Кийт си помисли, че може би тази кутийка е същата, която бе видял у Мириам. Навярно тя му я изпраща и Шан Тънг е бил нейният куриер. Това предположение бе в главата му, когато той взе малка квадратна картичка, сложена отгоре на кутийката. Едната страна на картичката беше празна. На другата страна, с изискан и деликатен почерк, колкото беше и самата резба, бяха написани думите:
С поздравленията на Шан Тънг
За един миг Кийт бе отворил кутийката. Вътре се намираше грижливо сгънато листче хартия и на него беше написан само един ред. Сърцето на Кийт спря да бие, а кръвта му се вледени, когато прочете послание от Шан Тънг в осем думи.
Какво стана с Дъруент Конистоун? Убихте ли го?
XI
Вцепенен от шока, който за момент бе парализирал всеки център в тялото му, Джон Кийт стоеше с листчето в ръце. Той беше разкрит! Това бе единствената му мисъл и тя удряше като чук в мозъка му. Той бе открит тъкмо в часа на своя триумф и възторг. В часа, когато светът пак бе отворил за него вратите на радостта и надеждата, когато и самият живот — след четири години в ада — бе станал отново ценен за него. Ако този удар бе дошъл няколко часа по-рано, би го възприел по-другояче. Очаквал го бе още когато за първи път влезе в кабинета на Мак Доуел. Готов беше за него и по-късно. Разкриване, несполука и смърт бяха възможни в рискованата игра, в която Кийт се бе впуснал, но той не се страхуваше, защото можеше да изгуби само своя живот. Един живот без особена стойност. Но сега — сега, вече беше друго. Мери-Джозефин беше се появила като дар на съдбата. За няколко минути тя бе преобразила света за Кийт. Тя буквално го бе откъснала от безнадеждния хаос, в който той потъваше.
Той още усещаше върху устните си нежния трепет на нейната целувка за „лека нощ“ и около врата си прегръдката на нежните й ръце. Тя още не беше си легнала. Отвъд стената, там в другата стая, сигурно мислеше за него, молейки се. Тъкмо когато той държеше в ръката си мистериозното предупреждение на Шан Тънг.