Кийт отиде на гарата. Никой от хората, които попита, не бяха виждали Шан Тънг да заминава с единствения влак, който бе тръгнал тази сутрин. Касиерът категорично отрече да е продавал билет на китаеца. Подозрение заля като вълна мозъка на Кийт. Въображението му си представи Шан Тънг в този момент заедно с Мириам Къркстоун. При тази мисъл усети отвращение и към двамата.
Кийт се върна в канцеларията на Мак Доуел в лошо настроение. Застана пред началника си, навеждайки се към него през писалищната маса.
— Да си говорим честно — тази връзка си е тяхна работа — обяви той. Това че той е от жълтата раса, а тя — от бялата, не ни дава основание да се бъркаме в нея… Хрумна ми нещо, а вярвам, че човек трябва да се подчинява на хрумвания, особено когато са внезапни и силни. Къде е нейният брат дебелак?
Мак Доуел се поколеба.
— Едва ли ще ни е полезен — възрази инспекторът. — Това не го засяга.
— Къде е онзи тлъстак? — при всяка дума Кийт подчертаваше своята настойчивост с юмручен удар по масата. — Къде е той?
Мак Доуел беше дълбоко обезпокоен. Кийт виждаше това и чакаше.
След кратко мълчание „железният“ човек стана от стола. Отиде до прозореца. Погледа вън няколко мига и пак се върна назад, сучейки единия от големите си сиви мустаци. Изглеждаше напрегнат.
— Дявол го взел, Конистоун. Ти имаш постоянен интерес към дреболиите. А дребните работи понякога са най-смущаващи.
— И понякога най-важни — прибави Кийт. — Би трябвало да знаем къде е Питър Къркстоун и защо не е тук за да брани честта на сестра си? Къде е той?
— Не знам! Изчезна от града преди около месец. Мириам казва, че бил някъде в Британска Колумбия да разгледа някакви стари мини, имот. И тя не знае точно къде е.
— И вие й вярвате?
Мак Доуел се усмихна.
— Не. Аз мисля, Конистоун, че тя е най-чудесната малка лъжкиня на света. И интересното във всичко това е, че лъже с някаква цел. Представи си Питър Къркстоун, който не струва даже колкото барута, с който можеш да го пратиш по дяволите, да се интересува от стари мини или каквото и да било друго, което да обещава индустрия или производство! И най-необяснимо в цялата тази каша е, че Мириам обожава този противен неин брат. Опитах се да го намеря в Британска Колумбия. Разбира се, не сполучих… Друго доказателство, че това между Мириам и Шан Тънг не е доброволна връзка от нейна страна, е, че тя лъже. Стъпва по настилка от лъжи. Ако кажеше истината…
— Има истини, които човек не може да каже… за себе си — прекъсна Кийт. — Те трябва да се издирят и открият или да бъдат погребани. Ще навляза по-дълбоко в тази работа днес следобед. Вярвам, че ще има нещо интересно, което да докладвам до довечера.
Десет минути по-късно, на път за „хижата“, той разискваше със себе си как да осъществи новото си хрумване. То му бе дошло внезапно, в проблясък на вдъхновение. Днес следобед той ще види Мириам Къркстоун и ще я разпита за Питър. След това ще се върне при Мак Доуел, ще наблегне на важността, която представлява братът. Ще му каже, че има една диря, която иска да проследи и ще му внуши, че е нужно набързо да потегли за Британска Колумбия. Тогава ще вземе Мери-Джозефин и ще се спотайва докато изтече срокът му за служба. След това ще докладва с писмо на Мак Доуел, че не е сполучил и че е решил да не постъпва наново на служба, а да си опита късмета, заедно с Мери-Джозефин, в Австралия. Докато Мак Доуел получеше писмото, те щяха да са вече на път в планините. Хрумването му откриваше възможност за лесно изплъзване и в своята радост той погледна на Мириам и нейните проблеми само като на нещо незначително. Той беше сега Джон Кийт, борещ се за своя живот… и за сестрата на Дъруент Конистоун.
Но Мери-Джозефин нанесе първия удар върху постройката на неговите планове. Навярно го бе очаквала да се зададе, защото той едва беше изкачил половината от склона, когато я видя, че иде да го посрещне. Тя обви ръката му около тънкото си кръстче и държеше китката му в двете си ръце докато вървяха нагоре по лъкатушната пътека. Той забеляза малки бръчки по челото й.
— Дери, прилично ли е млади дами да посещават своите приятели тук, в дома им? — попита тя внезапно.
— А… е… зависи, Мери-Джозефин. Да не искаш да кажеш…
— Да, именно, Дъруент Конистоун! Тя е хубава и аз не те упреквам, но чувствам… че това не ми харесва.
Ръката му я стегна докато охна. Крехката й талия му харесваше.
— Дери! — запротестира тя. — Ако пак направиш така, ще се счупя!