Као се поклони и каза:
— Джон Кийт, позволете ми да ви представя Питър Къркстоун.
За първи път смайването и изненадата накараха Кийт да извика. Той пристъпи една крачка. Да, в тази жалка развалина той позна Питър Къркстоун, тлъстата твар, която бе седяла под образа на Мадоната в съдбоносната нощ — брата на Мириам Къркстоун.
Као рече:
— Питър Къркстоун, знаете защо съм довел този човек. Знаете, че той не е Дъруент Конистоун. Знаете, че той е Джон Кийт, убиецът на баща ви. Не е ли така?
Дебелите устни помръднаха и промълвиха дрезгаво:
— Да.
— Той не вярва. Затова го доведох, за да ви чуе Питър Къркстоун, желаете ли сестра ви Мириам Къркстоун да се отдаде тази нощ на мен, принц Као?
Дебелите устни пак помръднаха. Този път Кийт видя усилието им. Той потрепери. Схвана, че тези въпроси и отговори бяха замислени предварително. Един обречен на гибел човек говореше.
Гласът промълви задавено:
— Да.
— Защо?
Ужасното лице на Питър Конистоун като че ли се гърчеше. Той погледна Као, чиито очи блестяха в полутъмната стая като очите на змия.
— Защото това ще спаси живота ми!
— А защо то ще ви спаси живота?
Пак същата пауза, пак болезнено задушаващо усилие.
— Защото съм… убил човек…
Покланяйки се, усмихвайки се, шумолейки с дрехата си, Као се обърна към вратата.
— Това е всичко, Питър Къркстоун. Лека нощ! Джон Кийт, ще дойдете ли с мен?
Кийт безмълвно го последва през тъмния коридор в голямата стая, къпеща се в меката светлина на свещите. Чувстваше ледена пот по гърба си. Седна. И Као пак седни насреща му.
— Това е причината, Джон Кийт! Питър Къркстоун, нейният брат, е убиец. И само Мириам Къркстоун и вашият покорен слуга принц Као знаят неговата тайна. И за да откупи от мен мълчанието ми, за да спаси живота му Мириам е почти готова да ми се предаде… почти, Джон Кийт. Тя ще реши тази вечер, когато отидете при нея. Тя ще дойде. Да, тя ще дойде тази нощ. Аз не се боя. Приготвил съм за нея свещите, брачния олтар, сватбената вечеря. О, тя ще дойде. Защото ако не дойде, ако се откаже, с утринната зора Питър Къркстоун и Джон Кийт отиват на бесилката!
Въпреки ужаса, който го бе обзел, Кийт не чувстваше че всичко е загубено. Цялото положение сега бе ясно и нищо не би могло да се спечели със спор, нито пък имаше възможност да се изплъзне. Као държеше печелещата карта в ръката си и с това го бе притиснал до стената. Имаше две възможности. Бяха две, само две: бягство, и то сам, без Мери-Джозефин или предателство спрямо Мириам Къркстоун. Как Као бе планирал Кийт да извърши това предателство, по какъв начин трябваше да го извърши — Кийт не можеше да отгатне.
Гласът му, подобно на лицето, беше студен и странен, когато отговори на китаеца. Очите му гледаха жертвения олтар, който Као бе приготвил под блясъка на свещите. Върху тази платформа бе постлана тъкан с цвета на старо злато и това накара да си спомни за косата на Мириам Къркстоун. Тя щеше да бъде разпусната и разбъркана върху това легло, което Као бе приготвил за нея.
— Виждам. Това е сделка, Као. Вие ми предлагате моя живот в замяна на Мириам Къркстоун.
— Повече ви предлагам, Джон Кийт. Моята цена е малка. Нима за мен Мириам Къркстоун е повече, отколкото сестрата на Дъруент Конистоун е за вас? Да, аз ви давам живота и на Питър Къркстоун.
— И аз, Джон Кийт, по някакъв начин, неизвестен на мен засега, ще трябва да ви доставя Мириам Къркстоун?
— Да.
— А не помислихте ли, че мога да ви убия, сега… там, където сте седнали…
Као сви слабите си рамене и Кийт чу онзи мек, бълбукащ смях, за който Мак Доуел бе казал, че прилича на цвъртящо масло.
— Наредил съм всичко писмено. Ако нещо се случи с мен имам хора, които ще го отнесат бързо. Да посегнете на мен ще значи да подпишете собствената си присъда. Освен това няма да излезете жив оттук. Не се боя!
— И как ще трябва да ви доставя Мириам Къркстоун?
Као се наведе напред и пръстите му се сплетоха живо.
— А, ето сега вече питате каквото трябва, Джон Кийт. Ще станем приятели, защото гледате с очите на мъдростта. Ще бъде толкова лесно, че ще се почудите на нищожността на задачата си. Преди десет дни Мириам Къркстоун бе на път да плати исканата цена. Но ето, че се явихте вие. От момента, в който ви е видяла в кабинета на Мак Доуел, настъпи внезапна промяна. Защо? Може би поради онова нещо, което вие наричате интуиция. Може би само защото сте човекът, който бе настигнал убиеца на баща й. Виждах се с нея онзи следобед преди да я посетите вечерта. Видях, разбрах искрата, която бе започнала да се разгаря в нея, една надежда, невъзможна надежда. Тогава взех мерки, като ви изпратих моята картичка. Заминах. Знаех, че за няколко дни цялата й надежда ще умре. В края на краищата именно вашата дума ще я доведе при мен. И тази дума трябва да изречете тази нощ… Трябва да отидете при нея. Трябва да й кажете, че няма сила на земята, която би могла да я избави и че Као чака да я направи принцеса. Утре ще бъде късно и тази нощ сделката трябва да бъде сключена. Тя ще дойде! Тя ще спаси брат си от бесилката и вас ще спаси. Не е ли това голямо възнаграждение за малкото нещо, което искам?