Кийт отвърна лице.
Дуган го дръпна за раменете и широко отвори очи в изумление.
— Джон!
— Може би ти не разбираш, Анди! — продума с мъка Кийт. — Мен ми е мъчно… че тя… чувства… така нещата.
За момент Дуган помълча. После избухна с внезапна ругатня:
— Мъчно ти е! За какво по дяволите ти е мъчно, Джон! Ти си се отнесъл честно към нея, оставил си й почти всички Конистоунови пари. Не й е било работа да идва и няма причина да чувства омраза към теб. Остави я да върви по дяволите ти казвам. Тя е хубава и мила, но когато някой иска да ти издере с нокти сърцето, не ставай будала. Лъгал си, но какво от това? Има по-големи лъжи от твоята, Джон, охо, колко по-големи! Недей да се косиш. Аз чакам тук шест седмици и премислих сума неща. Всичките ни планове са готови и начертани. Имам чудесна хижа, напълно завършена, там — горе, при Малката вилица. Ето ни тука. Нека сме весели! — Той се засмя срещу напрегнатото, посивяло лице на Кийт. — Да сме весели!
Кийт насила се поусмихна. Дуган не знаеше. Не бе отгатнал какво е било за него това „тигърче, което би искало да го заколи.“ Дебелоглавият Анди не бе отгатнал. Кийт си каза, че няма да му каже никога. Ще пази своята тайна. Ще я зарови в изпепелената си душа и ще бъде „весел“, ако може. Най-добрият му приятел сега беше с него и светлината пак се върна в лицето на Кийт, когато погледна към планините. Там горе, само на няколко километра, бе Малката вилица, лъкатушеща в пазвите на планината. Животът се разстилаше пред него с всичките си трепети и приключения и редом с него бе приятелят му. Той простря ръце.
— Бог да те благослови, Анди! — извика Кийт. — Ти си най-чудесният приятел на света.
След минута Дуган посочи към една горичка на около километър пред тях.
— Минава обяд — рече той. — Там има дърва. Ако имаш малко сланина предлагам да похапнем.
Кийт разказа на приятеля си своите приключения.
Беше два часът, когато потеглиха наново. След час достигнаха Малката вилица и до седем часа̀ вървяха все нагоре край реката. Навлезли бяха дълбоко в пазвите на планината, когато спряха да пренощуват. След вечеря Дуган, пушейки лулата си, се изтегна удобно с гръб към прозореца.
— Добре че се появи в долината точно навреме, Джон — каза той. — Чаках те и храната ми бе на свършване. Мислех да се връщам назад в колибата за припаси днес или утре. Господи! Ама че живот ще бъде! И ще намерим злато, Джон! Ще го намерим!
— Имаме цял живот време да го намерим — каза Кийт.
Дуган изпусна голям облак дим и дълбока въздишка на наслада. След това изръмжа и се позасмя.
— Господи, каква пиперка е тази Конистоунова сестра! — възкликна той. — Джон, обзалагам се, че ако й се изпречиш сега би те убила с голи ръце. Не мога да разбера защо те мрази толкова само за това, че си се опитал да си спасиш живота. Разбира се, трябва да си лъгал на провала. Какво ще правиш. Но една лъжа не е нищо. И аз съм казвал по някоя опашата, но никой не е поискал да ме убива за това. Не се боя от Мак Доуел. Всеки казва: „Добре, че градът се отърва от китаеца.“ Но момичето, момичето… От него ме е страх. Не ще има минута в живота й да не мисли за теб и няма да се задоволи докато не те хване. Или поне тя си мисли така. Но ние ще изиграем този малък дявол, Джон. Ще си отваряме очите и ще я изиграем!
— Я да говорим за по-приятни неща — каза Кийт. — Имам петдесет капана в товара си, Анди. Помниш ли как мечтаехме за зимен лов с капани и за търсене на злато през лятото?
Дуган почна шумно да трие ръце. Заговори за следи от рисове, които забелязал, за лястовички и лисици. Вече промивал пясък на няколко места по течението на Малката вилица и беше готов да потвърди под клетва, че това е същото злато, което бе промивал при Маккофиновия завой.
— Ако не го намерим тази есен, ще седим върху самата златна жила идущото лято — обяви той и оттогава докато стана време за спане той говори все за съкровището, което цял живот бе мечтал да намери. Най-после, когато се бяха увили в одеялата, се приповдигна на лакът и каза на Кийт:
— Джон, не се коси заради онова Конистоуново момиче. Забравих да ти кажа, че я пратих „за зелен хайвер“. Преди две седмици й писах — научил съм, че си ударил към областта на езерото Грейт Слейв и че се готвя да те сподиря нататък. Тъй че спи спокойно и не се безпокой заради това проклето змийче.