Или поне така изглеждаше.
Том Ричардсън и Теди Ласков излязоха от кафенето в Херзлия се качиха в жълтия корвет на американеца. Вляха се в натовареното петъчно движение на Тел Авив и запълзяха напред. На светофара една пряка преди Цитаделата Ласков отвори вратата.
— Оттук ще продължа пеша, Том. Благодаря.
Ричардсън го погледна.
— Добре. Ще се опитам да се освободя, за да се видим преди да излетиш.
Генералът спусна единия си крак на паважа, после усети ръката на Ричардсън на рамото си и се обърна.
— Виж, внимавайте там горе. Не искаме никакви инциденти.
Ласков свъси вежди и надвика рева на телавивския трафик.
— И ние, Том. Но на онези самолети ще пътува цветът на нацията ни. Ако радарът ми засече нещо, което ми се стори враждебно и е в обсега на ракетите, Бог да ми е на помощ, ще го сваля. Няма да търпя провокации от никого. Не и днес. — Той се измъкна от ниския автомобил и закрачи така, като че ли се канеше да участва в улична схватка.
Светна зелено И Ричардсън потегли и избърса потта от горната си устна. На булевард „Цар Саул“ зави надясно. В мислите си все още виждаше едрия, снажен Ласков. На широките му плещи лежеше огромно бреме. На света нямаше висш военен, който да не се пита дали именно той няма да е глупакът, подпалил трета световна война. Старият воин обичаше да се репчи, ала Ричардсън знаеше, че при извънредни обстоятелства Ласков ще вземе правилно тактическо решение.
Той зави по улица „Хаяркон“, спря пред американското посолство и приглади с пръсти влажната си коса. Денят започваше зле.
Вдигна глава и видя два бели конкорда, които сияеха под ярката слънчева светлина. Единият изчакваше и се насочваше към морето. Другият се спускаше към летище Лод. За миг пътищата им като че ли се пресякоха и клиновидните има криле образуваха Давидовата звезда.
Сабах Хабани бавно дъвчеше парче питка и наблюдаваше летището с бинокъла си. Разораните ниви в равнината Шарон тъмнееха с богатия цвят на шоколад. Между тях растяха шаронски рози и момини сълзи, както бяха цъфтели още от времената преди Соломон. Онзи сив участък бе военният затвор „Рамла“, в който гниеха много негови братя. Само допреди няколко дни кафяви, сега скалистите Юдейски хълмове на юг бяха покрити с червени, бели, жълти и сини цветя. Около него хамсинът поклащаше йерусалимските борове, посадени в рамките на програмата за залесяване. Старата Палестина от детството му имаше дива красота. Трябваше да признае, че евреите са я направили още по-прелестна. И все пак…
Хабани извади от джоба си стария си часовник без каишка и го погледна. След по-малко от час ВИП-чакалнята на летището трябваше да е пълна. Според инструкциите можеше да стреля по всяко време между пристигането и излитането на самолетите. Той се замисли. Терминалът се намираше малко извън максимално ефективния обсег на минохвъргачките, но ако хамсинът продължеше да духа, навярно щеше да го улучи. Иначе мините щяха да паднат върху рампата, до която щяха да чакат конкордите. Нямаше значение. Просто трябваше да провокира инцидент, за да отложат полета. Не беше сигурен дали всичко това му харесва.
Един от хората му тихо извика. Сабах погледна към мястото, към което сочеше мъжът. От север към Лод един след друг се приближаваха два конкорда. Хабани насочи бинокъла си към тях. Толкова красиви самолети. Бе чел, че резервоарите им побират по 113000 килограма гориво. Четвърт милион. Такава експлозия щеше да се усети чак в Йерусалим.
3.
Лод, древната Лида, се печеше в пролетната жега. Първият хамсин за годината започваше необичайно рано. Палещият сух пустинен вятър от изток все по-силно брулеше града. Щеше да продължи няколко дни, после времето щеше да омекне. Според арабската традиция, в годината имаше петдесет такива дни — арабската дума „хамсин“ означаваше „петдесет“. Ала първите му повеи събуждаха дивите цветя по Юдейските и Самарските хълмове и във въздуха се носеше сладко ухание.
Въздухът над пистите на международното летище Лод трептеше. На рампите, където бяха пътническите лайнери, имаше необикновено много израелски войници. Терминалът беше пълен с цивилни агенти от службата за сигурност, които държаха пред себе си разтворени вестници.