Извън Хайфа лесно минаваше за немец. Задачите му изискваха да посещава приеми и да завързва познанства с важни личности в германските колонии в Кайро и Истанбул. Хауснер се справяше блестящо. Успяваше да проникне в най-сложните детайли на този странен и тъмен двойствен живот и го обичаше също толкова, колкото Шопен, Моцарт и Sachertorte8.
Преди войната в пристъп на скука се беше записал в един английски авиоклуб и бе станал един от малкото правоспособни граждански пилоти в Палестина. И между отделните разузнавателни мисии поддържаше уменията си с полети със „Спитфайър“ и „Хърикейн“. След капитулацията на Германия замина за Европа и купи бракувани бойни самолети за нелегалните военновъздушни сили на Хагана. Той беше докарал първия британски „Спитфайър“, на който бе летял генерал Ласков, ала нито един от двамата не знаеше за това.
След Войната от 1948 година Хауснер съвсем естествено стана един от началниците на отдела за сигурност на „Ел Ал“.
В сравнение с повечето си връстници той водеше сравнително спокоен живот. Имаше малка вила в Херзлия на брега на Средиземно море. Поддържаше повече или по-малко постоянни любовници и случайни връзки, но в празнични дни продължаваше да посещава семейството си в Хайфа.
Външно приличаше на европейски аристократ. Имаше тънък орлов нос, високи скули и гъста бяла коса.
Хауснер погледна Ядин.
— Надявам се, че ще ми позволят да участвам в този полет.
Младежът поклати глава и се усмихна.
— А кого ще разпънат на кръст, ако самолетите се взривят, шефе?
— Тук не използваме думи като „взривявам се“ и „самолет“ в едно и също изречение, Мати. — Той се засмя. Можеше да си го позволи. Всичко вървеше добре. Професионалната му кариера беше безупречна и не виждаше причина двата конкорда да променят това положение.
Мати Ядин стана от стола си и се протегна.
— Чува ли се нещо от разузнаването?
Яков продължи да гледа през прозореца.
— Не. Нашите палестински приятели кротували — поне каквото е останало от тях.
— Не са ли прекалено кротки?
Хауснер сви рамене. Никога не правеше необосновани предположения. Липсата на новини просто означаваше, че не се е случило нищо. Вярваше в секретните служби на страната. Рядко го бяха подвеждали. Ако в паяжината на израелското разузнаване попаднеше насекомо, тя се разтърсваше и паякът го усещаше. Всичко извън паяжината се намираше твърде далеч, за да мисли за него.
Той дръпна завесите и се извърна от прозореца. Поправи възела на вратовръзката си и изглади гънките на сакото си пред огледалото на стената, после пресече кабинета и отвори вратата към съседната заседателна зала.
Ядин го последва и седна в дъното.
В претъпканата, шумна до този момент стая се възцари тишина. Всички се обърнаха към Хауснер.
Край голямата кръгла маса се бяха събрали неколцина от най-влиятелните хора в Израел. Тук бяха Хаим Мазар, шеф на Шин Бет, израелското вътрешно разузнаване, бригаден генерал Ицхак Талман, оперативен началник на военновъздушните сили, генерал Бениамин Добкин от Генералния щаб на армията, Мириам Бернщайн, заместник-министър на транспорта, и Исак Бург, шеф на антитерористичната група Мивцан Елохим, „Гневът Божи“.
Освен Бернщайн присъстваха още петима депутати от Кнесета. Покрай стените седяха секретари и стенографка. Хауснер се приближи до масата.
Целта на импровизираната комисия беше да осигури безопасността на полета. Една от задачите им бе да зададат на шефа на отдела за сигурност на „Ел Ал“ някои въпроси и те бяха готови да го направят.
Яков забеляза, че е единственият с костюм, както обикновено. Погледна към Мириам Бернщайн. И тя с тези нейни очи! Защо му се струваше, че винаги го преценява? И този неин сексапил… Не искаше да признае пред себе си, че тя не го използва, че просто го притежава. Факт. Чувствена жена. Хауснер извърна поглед от нея. Строго погледнато, като министър на транспорта, госпожа Бернщайн му беше началник. Навярно напрежението се дължеше на това, помисли си той и се прокашля.
— Съгласих се да участвам в заседанието, за да няма повече съмнения в способността ми да издигна самолет от земята. — Той протегна ръце напред, за да спре възраженията им. — Добре. Да забравим за това.