— Убий ме! Ти ми обеща!
Хауснер изпита необяснимо облекчение от вида на течащата кръв и раздробените костички, от мъчителните стонове.
— Ти ми обеща!
— Кога сме изпълнявали обещанията си един към друг? — Той отново стреля и отнесе второто му коляно.
Риш зави като животно и заудря с юмруци в праха, като хапеше езика и устните си толкова силно, че по брадичката му потече кръв.
— Заради любовта на Аллах! Заради Божията любов, Хауснер!
— Предците ти вавилонци ли са, Риш? Дали моите са били вавилонски пленници? Затова ли толкова векове по-късно сме тук? Това ли целеше? — Той натисна спусъка и разби дясната китка и лакътя на арабина.
Риш се строполи по очи и зарида.
— Милост! Милост! Моля те!
— Милост ли? Ние семитите никога не сме проявявали милост едни към други. Вие проявихте ли милост към Моше Каплан? А той прояви ли милост към вас? Нашите народи безмилостно са се избивали още от Потопа, а навярно и преди него. Земята между Тигър и Средиземно море е най-голямото гробища на света и за това сме виновни ние. Ако мъртвите се изправят в Деня на Страшния съд, няма да има място за всички. — Той прати цял откос в лявата предлакътница на Риш и почти я откъсна.
Арабинът изгуби съзнание. Хауснер се приближи до него, зареди нов пълнител и стреля в тила му. После яростно ритна безжизненото тяло. То се претърколи през ръба, плъзна се по стръмния гласис и падна в Ефрат.
Докато следеше потъването му, Яков забеляза в подножието на стената двама ашбали — стреляха по отдалечаващия се конкорд и очевидно го улучваха. Хауснер се прицели и отново превключи на автоматична стрелба. С периферното си зрение зърна изтребителя, който се спускаше право към него от изсветляващото небе. Помисли си, че ако хвърли автомата и размаха ръце, пилотът може да не стреля по него. Поколеба се, сетне натисна спусъка.
Теди Ласков се забави само за миг, после натисна бутона на последната си ракета.
Калашникът на Хауснер млъкна. На брега вече нищо не помръдваше. Той чу приближаващата се към него ракета, после видя самолета да се издига над реката. Знаеше, че всичко, което е правил, не само през последните няколко дни, а през изминалите години, е било самоунищожително. Господ — Несправедливият, не Добрият — само го беше чакал да си въобрази, че има за какво да живее, и сега му издърпваше килима изпод краката. Яков винаги бе смятал, че ще свърши така, и не съжаляваше. Ако изобщо скърбеше за нещо, това беше Мириам.
Последното, което видя, бе номерът на опашката на изтребителя. Гавриил 32. Обгърна го ослепителна светлина, после го изпълни златиста топлина и той си я представи седнала на празнична маса в огряна от слънце стая.
Ласков погледна назад и видя как западният хребет избухва в оранжеви пламъци.
Салем Хамади бързо се насочи напред. Високите облегалки скриваха телата на мъжете и той се замисли за миг. Пристъпи към Бург, сграбчи рядката му бяла коса, дръпна главата му назад и оголи гърлото му. Сведе очи към лицето му и позна шефа на омразната Мивцан Елохим. Ръцете му се разтрепериха. Все едно че самият сатана бе оставен на милостта на дългия му нож. Тъкмо се канеше да му пререже гърлото, когато зърна движение вляво от себе си. Салем погледна към Бекер, който беше дошъл в съзнание и го наблюдаваше. Очите му излъчваха презрение и отвращение. Не страх. Ръцете на Хамади се разтрепериха, устните му потръпнаха. Хрумна му, че няма да промени нищо като убие този човек. Иначе поне щеше да спаси собствения си живот. До този момент никога не се беше отказвал от възможността да очисти враг. Зачуди се дали ще е в състояние да го стори. Хамади бавно отдръпна ножа си от шията на Бург.
Бекер посочи разбитото предно стъкло.
Салем кимна и бавно заговори на иврит:
— Предай в Израел, че Салем Хамади е спасил живот. Предай на Исак Бург, че ми дължи услуга. — Навярно някой ден щеше да си прибере дълга. Повечето агенти и от двете страни пазеха дълговете си като застраховки живот. — Салем Хамади. Услуга. — Той се провря между Бекер и Бург, покатери се върху пулта, промъкна се през разбития прозорец, претърколи се по носа и изчезна във водата.
Давид вече бе в пълно съзнание. Знаеше, че не е сънувал, защото виждаше кървавата резка на шията на Бург. Струваше му се странно. Странен случай в странна земя. Хамади. Салем Хамади. Ако някога отново видеше Йерусалим, щеше да съобщи за него.
Бекер погледна към Кан и подвикна: