Да, реката не беше точно като редкия въздух. Конкордът пак потърси най-малкото съпротивление и носът и опашката му се ориентираха по посока на течението. Но поне вече бяха по-близо до брега. Тук реката се движеше по-бързо и ги повдигаше малко по-нависоко. Може би все пак щяха да се блъснат в кея.
Внезапно откъм пътническото отделение се разнесоха ликуващи викове и той погледна през рамо. Яков Лайбер се втурна в кабината.
— Саловете на десантниците ни настигнаха!
Външният министър надзърна през страничния прозорец.
— Навярно би трябвало да се опитаме да евакуираме ранените.
— Никой да не мърда от мястото си — нареди Бекер. — Дори най-малкото движение може да се отрази на посоката ни.
Стюардът предпазливо се върна отзад и предаде заповедта.
Един от гумените салове се изравни със страничния прозорец и майор Барток извика нещо за евакуиране. Давид поклати глава и направи жест с ръка, за да покаже, че самолетът е нестабилен.
Майорът кимна и вдигна палци нагоре.
Бекер извърна лице от прозореца и погледна към реката. Кеят вече беше на около сто и петдесет метра — две дължини на конкорда. Гуфите се плъзгаха от двете му страни, управлявани от странни наглед евреи. Той отново насочи вниманието си напред. Струваше му се, че ще подминат малкия пристан, и все пак някак знаеше, че ще успеят. Внезапно го изпълни усещането, че изпитанията им са свършили. За пръв път от много време го обзе пълно спокойствие и Давид се отпусна на седалката. Ветрецът галеше лицето му през разбитото стъкло. Самолетът като че ли се плъзна надясно. Или просто беше оптична илюзия, причинена от отражението на светлината във вълните? Дали още отначало се бяха насочили към кея? По-късно щеше да попита генерал Ласков.
Дясното крило се плъзна по брега и проряза няколко кирпичени къщи, което накара конкорда рязко да се завърти надясно. Лявото крило потъна дълбоко във водата.
Пристанът бързо се понесе към тях. Десантниците и селяните с лодките си изостанаха. Насоченият надолу нос се блъсна точно под водното равнище като римски боен кораб с железен таран и се заби в древните кирпичени тухли. На по-малко от метър пред себе си Бекер зърна нечии обувки на сушата. Корпусът на самолета опря в речното дъно. В следващия миг навсякъде около него беше пълно с хора — десантници, селяни и оцелели участници в мирната мисия. Чуваше ги на покрива, по лявото крило и край вратите. Смътно долавяше виковете, плача и прегръдките им. После изведнъж се озова на кея и отдаде чест на конкорда.
38.
Мириам Бернщайн и Ариел Вайцман откриха майор Барток сред тълпата на пристана. Външният министър се представи и незабавно попита:
— Какво става с мирната конференция?
Военният се усмихна.
— В Ню Йорк все още очакват израелската делегация.
Един от пилотите на транспортните самолети попита Давид Бекер дали по време на премеждието са страдали от недостиг на вода.
— Да, разбира се — потвърди Бекер. — Не виждате ли, че всички сме много жадни?
— Виждам — отвърна пилотът. — Но се чудех защо всички мъже са гладко обръснати.
— Обръснати ли? — Давид прокара ръка по лицето си. — А, той ни караше да се бръснем.
Хаим Левин спря майор Барток на кея и поиска да го откарат със сал на хълма при майор Арнон, за да помогне при откриването и изравянето на мъртвите. Барток го увери, че няма нужда да се връща, ала равинът упорито продължаваше да твърди, че той греши.
Ума никога не бе виждала такава процесия по единствената си уличка и едва ли някога отново щеше да види. Селяните пренасяха носилки с ранени и раздаваха храна и вино на желаещите. Носеха се викове, плач и песни, някои танцуваха. Появиха се флейти и техните натрапчиви мелодии придружаваха пътниците на конкорда, които бавно се насочваха към транспортния самолет. Някакъв старец подари на Мириам Бернщайн струнен инструмент. Арфа.
Всичко се случваше невероятно бързо за оцелелите и те почти не го осъзнаваха. Всеки имаше въпроси и колкото повече обясняваха, толкова повече ги разпитваха. Майор Барток взе радиофона си и повика капитан Гайс, който седеше в кабината на единия самолет.