Майорът нетърпеливо махна с ръка.
— Не вярвам, че искате да останете тук. Това е ужасна земя.
— Това е нашата земя. Ще ти кажа същото, което казах и на алуфа. Винаги трябва да остава някой. Във всяка държава трябва да има част от нас, от диаспората. Така никога повече няма да могат да пленят всички ни, като превземат Йерусалим. Разбираш ли?
Майор Барток погледна към равнината, после отново се обърна към стареца.
— Да, разбирам. Но тази земя е друга. В нея има нещо зло. Вие сте дошли тук като роби и все още ви смятат за такива. — Видя, че няма да постигне нищо, и въздъхна. Последните ранени бяха качени на борда. Не можеше да чака. Основното му задължение беше към тях. Израелецът се насили да се усмихне. — Запомни това, рави: ако този брит Шалом, за който приказват всички, мине добре, евреите от тази земя ще могат да се върнат в Израил. Предай на другите в Хила и Багдад, че ги очакваме. Очакваме и вас от Ума… и теб, Шеарясув.
— Няма да забравя.
Майорът кимна.
— Ще ми се да можех да те убедя. Навярно, ако алуфът беше тук… Е, сбогом, Шеарясув. Трябва да се връщаме… в Йерусалим.
Старецът се усмихна.
— Сега този град е силен и могъщ.
— Да.
— Сбогом. — Старецът обърна магарето и се спусна по рампата.
Майор Барток го изпрати с поглед, после даде знак да вдигат рампата, влезе в огромното помещение и каза на бордовия инженер:
— Предайте на пилотите, че сме готови да си идем у дома.
Някой в самолета четеше от Иеремия:
— „… голямо множество ще се върне тука. Те отидоха със сълзи…“
Епилог
Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Иакова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля!
Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища; сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, — голямо множество ще се върне тука.
Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат…
Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той и ще го пази, както пастир — стадото си;
Защото Господ ще изкупи Иакова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него.
Двата транспортни самолета C-130 летяха на запад над иракската пустиня.
Исак Бург седеше на един брезентов стол и тихо разговаряше с майор Барток, който пишеше оперативния си доклад. Ръцете и голите гърди на Бург бяха намазани с йод. На шията му имаше бяла превръзка, която той постоянно докосваше.
Барток удивено клатеше глава на отговорите му и полагаше всички усилия да разбере как мирната мисия е унищожила цяла рота опитни войници. От професионална педантичност или обикновено човешко любопитство майорът се опитваше да открие елементите, които бяха направили възможно това чудо.
— Навярно в армията бихме могли да използваме няколко батальона делегати на мирни конференции — каза той.
Бург се усмихна.
— Просто толкова силно вярваха в мира, че когато някой се опитваше да го провали, те се разгневяваха и реагираха като лъвица, защитаваща малките си. Парадоксално е, зная, но не мога да го обясня по друг начин.
— Звучи добре — отвърна Барток. — Но ще напиша само, че успехът се дължи на съчетание от умело ръководство, подходящ за отбрана терен и изобретателни защитници.
— Звучи добре — повтори Бург.
Той прие втора чаша кафе от стюарда и се отпусна назад. Този кратък полет беше най-дългият през живота му.
Майорът започна да препрочита списъка на жертвите. Убит в бой. Ранен в бой. Изчезнал в бой.
Бург се огледа. Бяха изгубили толкова много хора. Толкова много заслужаваха да са тук, а не в зелените чували за трупове на борда на другия самолет.
— Хората от охраната са се справили невероятно — каза Барток.
Исак кимна. Петима от шестимата бяха мъртви. Брин, Каплан, Рубин, Алперн и Маркус. Бе останал само раненият Яфе. Дворцовата гвардия на Хауснер. С тяхна помощ беше наложил своята власт. Те му бяха верни и той им бе верен. Какво повече можеха да искат мъжете един от друг? Бяха професионалисти, а професионалистите винаги даваха големи жертви. Ала така и трябваше да е.
И пилотите. Те също бяха професионалисти, също бяха дали жертви. В самолета си — независимо дали в Лод, или Вавилон — екипажът се беше чувствал отговорен за пътниците. Даниил Якоби и Рахил Баум бяха тежко ранени, но Бург виждаше, че все още са на операционните маси, а това бе за предпочитане, отколкото да са под зеления брезент на рампата. Състоянието на Питър Кан също беше сериозно, но стабилно. Вече го бяха оперирали. Хирургът му бе показал окървавената карта, с която Бург беше затворил раната на гърдите му. „Това му е спасило живота — рече лекарят. — Когато го изпишат от болницата, ще ви е длъжник.“ После смачка картата и я хвърли в кошчето за боклук.