Теди приключи с акробатиката и изчезна на запад. Пое курс към Йерусалим и премина през звуковата бариера. Щеше да ги посрещне на земята — изкъпан и в цивилни дрехи, — когато пристигнеха, все още покрити с вавилонски прах. В съвременния свят ситуациите се променяха с невероятна скорост. Изглежда, нямаше установена точка като Полярната звезда, по която да определяш посоката. Зачуди се дали Мириам се е променила във Вавилон. Не. Не и Мириам. Тя беше стабилна, почти безразлична. Отначало щяха да изпитват отчужденост и студенина — те понякога идваха с раздялата, — но това щеше да премине.
Ласков без причина се издигна в стратосферата. Просто искаше да види земното кълбо и вечните звезди в черните небеса. Тук перспективата се променяше. Вавилон. Йерусалим. Бог. Мириам Бернщайн. Теди Ласков. Всичко си идваше на мястото в тази ледена безвъздушна пустош. Щеше да го изпита преди да види куполите и кулите на Йерусалим.
В Ню Йорк беше десет вечерта. Арабската и израелската делегация се бяха събрали в заседателната сграда на Обединените нации. На всеки петнайсет минути получаваха съобщения от Багдад и Йерусалим. Последните телетипи най-после бяха донесли окуражаваща новина.
Някой отвори бутилка арак и тя обиколи присъстващите. Не разговаряха много, но когато напрежението започна да отслабва, между двете групи се установи доверие, дори приятелство. Арабски делегат вдигна тост. Скоро всички предлагаха наздравици. Аракът и сладкото вино се лееха.
Саул Езер, постоянен представител на Израел в ООН, си помисли, че никога не е присъствал на по-дружеска среща между предварителни делегати на конференция. Когато пристигнеха, мисиите от Израел и арабските страни щяха да заварят плодородна почва. Той тихо се изправи, отиде на телефона в съседната стая, набра номера на един хотел в центъра на града и потвърди резервациите на израелската делегация.
Шеарясув изгуби от поглед самолета и насочи магарето си на изток към Ума. Бяха преживели странно събитие в безвременния, неизменен живот на Ефрат.
Равинът си представяше празненствата в Йерусалим, ала за Ума щеше да настъпи период на несигурност. Ако тяхното село обаче не оцелееше, щяха да останат общностите в Багдад и Хила. Ако и те изчезнеха, щеше да остане Йерусалим или някое друго място. Някой ден Господ щеше да престане да поставя на изпитания чедата Си и тогава всички щяха да се завърнат в обетованата земя, спокойни, че вече не се налага да са далеч от Сион, за да гарантират запазването на своя народ.
В далечината слънцето изгряваше над вавилонските могили. Шеарясув вдигна глава и запя с ясен глас, който се понесе над самотната равнина, прехвърли Ефрат и стигна до руините на Вавилон:
— „И ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи, където ги бях изгонил, и ще ги върна в кошарите им, — и ще се плодят и размножават.
— И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат, и те вече не ще се боят и плашат и не ще се губят, казва Господ.“48