Хауснер се усмихна. Лаконично и точно. Добър човек. Той се обърна към шефа на Мивцан Елохим.
Исак Бург остана седнал, но леко се наведе напред. Нисък мъж с благородно лице, бели коси и блестящи сини очи, той обезоръжаваше с приятното си поведение. Ала това беше само маска. Бе много по-млад, отколкото изглеждаше, и можеше хладнокръвно да убие човек, докато търси в джобовете си капки за нос. Никой не би повярвал, че именно Бург почти е унищожил многобройните палестински терористични организации по света. Хората му жестоко преследваха последните полуразпаднали се групи и в резултат терористичните акции в страната и чужбина рязко бяха намалели. Той се усмихна.
— Едва онзи ден се натъкнахме на палестински партизанин в Париж. Важен член на „Черният септември“. Един от последните. Разпитахме го с всички възможни средства. Уверява ни, че не му били известни планове за възпрепятстване на мирната конференция. Напоследък партизаните са толкова подозрителни, че не сме сигурни дали изобщо разговарят помежду си. Но един от моите хора, който действа под прикритие в палестинското разузнаване, ми съобщи, че не подготвяли нищо.
Бург затършува за лулата си и накрая я намери. Дълго я гледа, после вдигна очи.
— Така или иначе, доколкото можем да преценим, арабските правителства не по-малко от нас искат конференцията да завърши с успех. Чрез различни източници ни дадоха да разберем, че внимателно наблюдават известните и заподозрените терористи в страните си. И ние вършим същото, разбира се, в случай, че службите им за сигурност пропуснат нещо. — Той натъпка ароматичен тютюн в лулата си. — Джон Маклуър от ЦРУ, който работи с нас, ме информира, че неговото управление нямало данни за раздвижване на арабски групи в света. Господин Маклуър случайно утре излиза в отпуска и като проява на любезност ще пътува с един от конкордите. — Докато палеше лулата си, Исак Бург добродушно се усмихна. Към тавана се издигна благоуханен дим. Той погледна към генерал Добкин. — Ами континенталните арабски райони?
Бениамин Добкин се изправи. Беше едър мъж с дебела шия и гъста къдрава черна коса. Подобно на повечето израелски генерали, той носеше обикновена бойна униформа с навити ръкави. Повечето хора първо забелязваха в него яките му ръце. Генералът бе любител археолог и изтощителните разкопки в древните могили бяха добавили много мускули по и без това силното му тяло. Когато командваше пехотна бригада, всички войници волю-неволю се бяха превърнали в археолози. Нито една дренажна траншея, нужник, окоп или противотанково укритие не се изкопаваше без при първа възможност да пресеят пръстта. Бениамин Добкин беше много религиозен и не правеше усилия да крие дълбоката си вяра. В докладите за него винаги се срещаха думи като „солиден“, „благонадежден“ и „хладнокръвен“.
Той сключи широките си длани зад гърба си.
— Както винаги, проблемът е, че партизаните във вътрешността на слаборазвитите държави могат да се измъкват с най-невероятни трикове. Успяхме да прочистим голяма част от териториите на Фатах. Самите арабски правителства отчасти довършиха работата. — Генералът огледа присъстващите. — Но за разлика от някои мои приятели тук, армията не изключва възможността за агресивен акт от страна на палестинци или други араби в онези изостанали райони, в които все още са останали партизански сили. Макар че имаме съвсем ограничен достъп до тях, ние пращаме там много агенти. — Той се поколеба. — Както сме правили винаги. Дори и преди три хиляди години. „Изпрати ги Мойсей… да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината, и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или слаб, малоброен ли е, или е многоброен.“9
— И ако не се лъжа — обади се Яков Сапир, ляв депутат от Кнесета, който бе всичко друго, но не и религиозен — тези Мойсееви шпиони съобщили, че в Ханаан течали мляко и мед. Мисля, че оттогава никой не вярва на военните разузнавателни донесения.
Думите му предизвикаха колеблив смях.
Генерал Добкин продължително изгледа Яков Сапир.
— Струва ми се, като член на комисията по пощите в Кнесета навярно ще ви е интересно да научите, че отговорите на коринтяните на писмата на апостол Павел все още чакат в Централната йерусалимска поща.
Този път избухна силен смях.