Хауснер се ядоса.
— Бихте ли престанали с тези библейски остроумия, моля? Ще продължите ли, господин генерал?
Добкин кимна.
— Да. Като цяло, всичко изглежда спокойно. Моите колеги в арабските страни ми съобщиха, че правят всичко възможно, за да неутрализират останалите партизани.
Хаим Мазар се наведе напред.
— Каква операция за възпрепятстване на мирната конференция биха могли да организират, ако не са ги неутрализирали, господин генерал?
— По море и въздух. Този проблем продължава да ни безпокои. От военноморските сили обаче ме увериха, че маршрутът на конкордите над Средиземно море изцяло е покрит не само от техни кораби и Шести американски флот, но и от флотите на Гърция, Турция и Италия, които в момента провеждат учение на НАТО. Освен това ракетите море-въздух от типа, необходим за сваляне на самолет, движещ се със скоростта и на височината на конкордите, са прекалено сложни и скъпи за терористи. И дори да разполагат с такива и да успеят да ги изстрелят, военновъздушният ескорт ще има предостатъчно време, за да ги засече и унищожи. Нали така, господин генерал? — обърна се той към Ицхак Талман.
Оперативният началник на военновъздушните сили стана от мястото си, отиде до прозореца и се загледа в далечината. Беше висок красив мъж с къси британски военни мустачки и елегантния вид на бивш пилот от КВВС10. Говореше смесица от завален иврит и още по-завален идиш с акцент на англичанин от висшата класа. Подобно на британските офицери, на които подражаваше, Талман бе хладнокръвен, безпристрастен и невъзмутим. Но също като мнозина от онези стари воини от Империята, той се преструваше. Всъщност беше изключително нервен и емоционален по природа, ала успешно го криеше.
Генералът се извърна от прозореца и застана с лице към масата.
— Моят най-добър пилот изтребител Теди Ласков лично ще командва ескадрила от грижливо избрани летци, които, от своя страна, ще управляват най-добрите изтребители на света. В момента проверяват въоръжението и подготовката на тези дванайсет самолета в отсрещния край на летището. Теди Ласков ме увери, че е в състояние да засече, проследи, пресрещне и свали всичко в небето, включително Миг-25, ракети земя-въздух и самия дявол. — Той погледна над главите на събралите се в залата. — От военновъздушното разузнаване ми докладваха, че партизаните никога не са разполагали с възможности за въздушна атака, не разполагат и сега. Но ако някой реши да нападне тези конкорди, ще му се наложи да прати най-могъщия въздушен флот в района на Средиземноморието. — Талман поглади мустаците си. — Теди Ласков е най-добрият ни пилот. От момента, в който самолетите стигнат до брега, аз поемам отговорността за тях. — Той се върна на мястото си.
Ласков, който слушаше от коридора, тихо отвори вратата. Няколко глави се обърнаха към обекта на току-що изречените похвали. Теди стеснително се усмихна, махна с ръка, за да им даде знак да не му обръщат внимание, и застана до стената.
Мириам Бернщайн се опитваше да привлече погледа на Хауснер, който усърдно я избягваше. Изглежда, никой друг нямаше какво да каже.
— Добре тогава…
Тя се изправи.
— Господин Хауснер.
— Да?
— Бих желала да прибавя нещо.
— О?
— Благодаря ви. — Мириам му отправи усмивка, която той като че ли не забеляза, после погледна надолу, прелисти листовете пред себе си и вдигна глава. — Много внимателно слушах казаното дотук и макар че съм впечатлена от взетите мерки за сигурност, искрено съм загрижена за предизвиканата от тях атмосфера и особено за езика, с който се описват. Господа, ние отиваме на тази среща, на тази конференция, за да сключим брит шалом, мирно споразумение.
Мириам Бернщайн замълча за миг, огледа се и срещна очите на всички присъстващи.
— Говорим за сваляне на самолети и ракети, за разпити с всички възможни средства на заподозрени араби от приятелски страни, за пращане на шпиони в арабските земи — при определени обстоятелства всичко това е допустимо, но точно в този момент от нашата история аз бих поела риска да не проявяваме абсолютно никаква агресивност. Не бива да влизаме в Обединените нации като шайка каубои, размахващи револвери. Та ние отиваме там, за да преговаряме за мир.
Тя стисна устни и се замисли за думите, които щеше да използва на конференцията. Трябваше да е рационална и в същото време позицията на Израел да не изглежда капитулантска. От много години беше свързана с мирното крило на своята партия и смяташе за свой дълг да отправи това предупреждение. През целия си живот никога не бе живяла на място, където да цари мир. Мириам протегна ръце с длани нагоре.