Теди Ласков седна до масата.
— Добре. Имаме една минута за последно доуточняване на подробностите. Аз ще ви наблюдавам с радара и през цялото време ще поддържаме връзка на честотата на компанията. Но ако искаме да разговаряме един с друг, трябва да използваме моята тактическа честота на трийсет и първи канал. Това е сто трийсет и четири цяло, седемстотин двайсет и пет мегахерца. Ако поради някаква причина решим, че тази честота вече не е сигурна, кажете думите „Индикаторът на третия ми резервоар се повреди“ и ще превключим на двайсет и седми канал, сто двайсет и девет цяло, четиристотин седемдесет и пет мегахерца. Ясно ли е? Добре. Ще остана с вас до височина деветнайсет хиляди метра и две цяло и две маха15. Ако имам гориво, ще продължа още малко. Оттам нататък няма да имате проблеми. Някакви въпроси?
Авидар се изправи.
— Искам да изясня нещо, господин генерал. Кой ще упражнява тактическия контрол? Аз съм водач на двата конкорда, вие командвате своите хора и имате по-висок ранг от мен в Хел Авир — но това е граждански полет. Да речем, че ни атакуват. Да речем, че искам да им избягам, а вие настоявате да поддържаме курса, за да знаете къде сме. Кой има решаващата дума?
Ласков продължително го изгледа. Каквото и да мислеха хората за него, младият пилот поне не си губеше времето със заобикалки. Освен това не се страхуваше да изрече немислимото. Теди кимна.
— Добре. Основателен въпрос, Ашер. Ще повторя онова, което вече са ви казали. Не предвиждаме никакви проблеми. Но ако… ако ни нападнат, ще спазвате правилата за операции с тежки бомбардировачи. Тъй като Израел няма такива, ще ви съобщя какви са тези правила. Съвсем просто е. Първо: поддържате курса, докато получите инструкции от водача на изтребителите, с други думи от мен. За второто правило се обърнете към първото. Това отговаря ли на въпроса ти?
— Не.
— Виж, Ашер, никой не обича ескортите — помирително каза Ласков. — В Израел нямаме много такива случаи, така че това е нещо ново за теб — но по време на една война, в която съм участвал преди сума ти години, многократно беше доказано, че овцата трябва да си стои при стадото и да слуша овчарските кучета, иначе вълците я изяждат. Колкото и овци да ти се струва, че отмъкват вълците, уверявам те, още по-лошо е да се опиташ да избягаш сам. Аналогията не е съвсем точна, но смисълът ти е ясен. — Той бащински го погледна, ала Авидар продължаваше да се цупи. Теди сви рамене и се обърна към Бекер. — Някакви забележки, Давид?
— Не, господин генерал. Мисля, че това обобщава нещата. Остават само позивните на тактическите честоти.
Ласков се изправи.
— Да. Аз съм „Архангел Гавриил“ плюс номера на самолета ми, трийсет и две. Останалите от ескадрилата ми използват същата позивна със съответните си номера. Ти, Давид, си „Крилете на Емануил“. Ашер, ти си „Кашер“. — Той си погледна часовника. Точно два следобед. — Още нещо. Освен делегатите на мирната конференция с вас навярно ще пътуват още няколко ВИП-персони. На борда ще има и американец. Джон Маклуър. Служител от посолството, който си заминава в отпуска. Предайте на главните си стюарди да очакват допълнение към пасажерския списък.
Бекер прелисти страниците в папката си и намери списъка.
— Ще пътува още един мой сънародник, господин генерал. Том Ричардсън, военновъздушният аташе. Сигурно го познавате. Имал някаква работа в Ню Йорк.
Ласков се замисли. Трябва да бяха взели решението в последния момент. Знаеше, че това означава нещо, ала нямаше представа какво. Може да беше приятелски жест. Теди кимна.
— Той ми е нещо като професионален познат — приятел, освен когато се опитва да ни обяснява как да си вършим работата. Ако не му харесва кашерната храна, изритайте го над Рим. Авидар, ако е в твоя самолет, недей да спориш с него за политика и религия. Той е аполитичен и атеист.
15
Съотношение на скоростта на даден обект спрямо скоростта на звука (по името на австрийския физик Ернст Мах (1838–1916)). — Б.пр.