Бекер се усмихна.
— Ричардсън помоли да пътува с мен. Ще се погрижа за него както трябва.
— Непременно — разсеяно отвърна Ласков, запъти се към междинната врата и видя, че Талман разговаря с главния диспечер. После се обърна към пилотите, които отново се изправиха. — Казваш, че той е избрал твоя самолет, така ли, Давид?
— Да. — Бекер му подаде пасажерския списък.
Генералът го прегледа. До името на Ричардсън, прибавено на ръка най-отдолу, бяха написани цифрите „02“. В общия списък не се посочваше нито самолетът, нито номерът на мястото. Разпределението в двата самолета бе чисто държавен въпрос и щеше да се реши в последния момент. Изборът на места зависеше от самите делегати, които щяха да се групират по комисии и да поработят по време на полета. Чудеше се защо Том е поискал да пътува с втория самолет, след като не е знаел дали там ще има негови приятели или познати. Защо не беше изчакал да види как ще се разделят делегатите? И в двата самолета щеше да има достатъчно свободни места. Навярно просто искаше да лети с Бекер. Ласков вдигна глава.
— Ричардсън знаеше ли, че ти ще пилотираш втория конкорд?
— Да, струва ми се. Сигурно си мисли, че ще може да седи на резервната седалка, за да си говорим. Той не знае добре иврит.
— Ясно. Добре, момчета. Лек полет. Ще се видим на около пет хиляди метра височина. Шалом.
Във ВИП-чакалнята имаше стотина души. Завесите бяха спуснати, за да не се претоварва климатичната инсталация, но въпреки това бе горещо. Сумракът обаче създаваше илюзия за прохлада. Час по час някой надзърташе навън към двата охранявани от войници конкорда.
В чакалнята влезе главният стюард на втория самолет. Малкия Яков Лайбер, както го наричаха почти всички, се чувстваше изключително нервен. Искаше му се някой друг да се изправи пред пътниците в този полет. Бе свикнал да изнася кратката си реч тук, но не и пред такива хора. Познаваше повечето по лице и име.
Освен двайсетимата делегати на мирната конференция, имаше необикновено голяма група от помощници, секретарки, преводачи и хора от охраната. Беше доста задимено и както винаги, на бара бе претъпкано.
Яков Лайбер се прокашля.
— Госпожи и господа. Госпожи и господа. — Той вдигна ръце.
Постепенно се възцари тишина. Всички видяха дребния мъж в прекалено голяма бяла униформа, който носеше толкова дебели бифокални очила, че очите му приличаха на стриди.
Лайбер се облегна на бара.
— Добър ден. Аз съм Яков Лайбер, главен стюард на втория конкорд.
— Радвам се, че не е пилотът ни — отбеляза някакъв мъж в дъното. Неколцина се засмяха.
Яков се усмихна.
— Всъщност преди наистина бях пилот, само че веднъж забравих да си взема телефонен указател, за да си го подложа на седалката, и се блъснах в един хангар.
Избухна смях и дори аплодисменти.
Той направи няколко крачки напред.
— Просто искам да ви запозная с някои неща. — Лайбер им обясни за избора на места и им съобщи часа на качване в самолета. — Имате ли въпроси?
Ортодоксалният равин16 на делегацията Хаим Левин се изправи.
— Както знаете, млади човече, днес е петък. Според вас ще кацнем в Ню Йорк преди да започне шабат. Наистина ли?
Лайбер потисна усмивката си. Със самолетите на „Ел Ал“ рядко пътуваха равини, дори през седмицата. Някои не искаха да ползват услугите на националния превозвач, защото всички екипажи по едно или друго време бяха нарушавали шабат. Затова предпочитаха чужди компании. Двамата равини в делегацията, ортодоксалният и консервативният, бяха решили да направят изключение и да летят с „Ел Ал“, за да запазят за пред света еврейското единство.
— Да, господине — потвърди Яков. — Слънцето в Ню Йорк залязва в шест часа и осем минути. Но ние ще се движим малко по-бързо от него, така че ще се приземим към два следобед нюйоркско време.
Левин го изгледа продължително.
— С други думи, рави, ще кацнем един и половина часа преди началото на шабат — продължи Лайбер. — Виждате ли…
— Добре, разбрах. И преди съм летял със самолет. — Той стрелна стюарда — нарушителя на шабат — с поглед, обикновено запазен за евреите, които ядат свинско. — Ако се приземим дори само секунда след залез-слънце, пак ще си поговорим.
Някои се засмяха. Яков също се усмихна.
— Да, господине. — Той се огледа. — Ще ви поднесем задушено говеждо и картофени кюгели17. Всеки, който желае, ще може да гледа филм. Жена ми Марсия, която е по-красива от мен, ще е ваша стюардеса на първия конкорд. — Подобно на много семейни двойки, които често летяха, Лайберови никога не бяха на един и същ самолет. Имаха деца. Надяваше се, че никой няма да разбере причините за това разделение. — Още въпроси? Благодаря ви, че избрахте „Ел Ал“ — макар че едва ли имате друга възможност. — Той вдигна ръце. — Шалом.
16
Ортодоксалният клон на юдаизма строго се придържа към традиционните вярвания и практики, за разлика от консервативния и реформисткия клон. — Б.пр.