Бекер често сънуваше един и същ кошмар: екипаж с мозъчни увреждания, който идва в съзнание и се опитва да проумее какви са всички онези странни лампички и датчици пред него. Опулени пилоти с точещи се от устата им лиги. И през цялото време компютризираният конкорд продължава по установения курс в очакване на човешка ръка. Неандерталци в „Аполо“. А отзад гримасничат и сумтят седемдесет видиотени пътници. В кошмара му конкордът винаги се приземяваше и от терасата на летището махаха с ръце посрещачи. Нямаше ли да се изненадат, когато приятелите и любимите им слезеха по стълбичката? Бекер затвори очи. Знаеше, че след повече от трийсет секунди без кислород не е възможно да се прибереш у дома от такава височина. Просто ирационален кошмар. И все пак постоянно пращаше на мозъка си една и съща команда: „Ако пилотската кабина не ти изглежда позната, не пипай нищо“. Накрая щеше да свърши горивото.
Той избърса потта от лицето си и погледна към другия самолет. Авидар тъкмо правеше проверката си. Давид се зачуди дали младият пилот сънува такива кошмари. Не, не и Ашер.
5.
Мириам Бернщайн седеше във ВИП-чакалнята и пиеше кафе с Джабари. Абдел видя, че пристига другият арабски делегат Ибрахим Али Ариф, извини се и отиде да поговори с него. Бернщайн забеляза, че Яков Хауснер седи сам на бара, изправи се, поколеба се и се запъти към него, но той не се обърна.
— Здравей.
Хауснер погледна през рамо.
— А, здравей.
— Виж, съжалявам, ако преди малко съм накарала някои хора да се почувстват неловко.
Той разклати алкохола в чашата си.
— Няма проблем.
— Добре. — Мириам замълча за миг. — Е, значи идваш с нас, така ли?
— Да. Току-що научих от премиера. Ще пътувам с втория самолет.
Тази новина неочаквано я зарадва, макар че не можеше да разбере защо.
— И аз ще съм на него.
Последва мълчание.
Мириам се насили да се усмихне.
— Искаш ли да се прехвърлиш на другия — или да се прехвърля аз?
Защо му се струваше, че този въпрос цели да го провокира? Хауснер усещаше, че тя потиска някакво силно чувство, което е свързано с него. Той я погледна. Лицето й не изразяваше абсолютно нищо.
— Едва ли е необходимо.
Мириам Бернщайн се обърна към огледалото. Очите й се плъзнаха от собственото й отражение към неговото, сякаш за да се убеди, че нито един от двамата не е свалил маската си. Но чувстваше тялото си напрегнато. Почти стоеше на пръсти. Този мъж винаги й въздействаше така. Тя се отпусна и неутрално се усмихна.
— Много мило, че идваш. Няма ли да им трябваш тук?
Хауснер пресуши чашата си.
— Имаха избор. Можеха да ме оставят, за да ме разпънат на кръст, или да ме пуснат с надеждата, че ще потъна с кораба, ако се случи нещо.
Мириам кимна.
— И ти реши да потънеш с кораба.
— Те го решиха. Мисля, че им се ще аз да потъна, а корабът да остане невредим. Да те черпя ли нещо?
— Не пия, но…
— Никой в тая скапана страна не пие. Когато бях в Кралските военновъздушни сили, никой не летеше, освен ако не беше сляп. — Той побутна чашата си към бармана. — Е, ще се видим на борда.
— Добре — каза тя, после се обърна и се отдалечи.
Когато видя, че Мириам Бернщайн си тръгва, Мати Ядин се приближи до бара.
— Тая кучка пак ли те тормози, шефе?
Хауснер се замисли за миг.
— Не съм сигурен.
Теди Ласков влезе във ВИП-чакалнята и потърси Том Ричардсън. Искаше да му зададе няколко въпроса. Освен това бе обещал да му съобщи резервната тактическа честота, която току-що бяха избрали с Талман. Помисли си дали да се обади в кабинета на американския военновъздушен аташе, после се отказа. Поради причина, която не можеше да обясни дори на самия себе си, реши да скрие тази информация от Ричардсън. Ако наистина се нуждаеха от нея, когато самолетите му се издигнеха във въздуха, американците щяха да я научат от Талман.
Видя Хауснер и Мириам да разговарят на бара. Тя се обърна и се отдалечи. Ако не знаеше, че двамата се мразят, щеше да каже, че изглежда наранена от нещо. Ревността, която внезапно изпита, го изненада. Теди я проследи с поглед. Мириам не го забеляза. Вече се бяха сбогували. Той се обърна и закрачи с мечешката си походка към задното стълбище, където го очакваше джип, за да го откара при ескадрилата му.