Загледа се в първия конкорд пред тях. На земята тези машини имаха тромав вид, но във въздуха доставяха чисто естетическа наслада. Бе приятно да ги пилотираш, ала Давид винаги изпитваше неспокойното усещане, че някой ден компютрите ще го подведат. Не, нямаше да го подведат, а да го предадат. Тези чудодейни компютри, които едновременно можеха да вършат хиляди неща, невъзможни за човешки екипаж. Някой ден тези компютри щяха да го примамят на височина 60000 фута — 19000 метра — със скорост 2.2 маха и да се изключат. На дисплея щеше да се появи съобщение: „Лети си сам, глупако“. Бекер се насили да се усмихне. Още две излитания и три кацания.
Той натисна бутона за предаване на пулта си и заговори в микрофона:
— Контролна кула, тук е втори. Край.
— Продължавай, втори.
— Прието. Виждам първия конкорд. Движа се с триста и осемдесет възела. Ускорявам с нула цяло и осем маха.
— Прието. Изравни на пет хиляди метра.
— Прието. — Давид превключи селектора на честотата на компанията. — Първи, тук втори. Намирам се на около осем километра точно зад теб. Ще се приближа на около пет и ще се спусна малко по-ниско. Не намалявай скоростта.
Авидар му отговори. Поприказваха малко и координираха скоростите си.
Бекер се издигна на 5000 метра и се приближи до него. После отново се свърза с контролната кула.
— Първи и втори са във формирование. Движим се на пет хиляди метра с нула цяло, осемдесет и шест маха. Очакваме разрешение за издигане на деветнайсет хиляди метра.
— Прието. Изчакайте малко. В коридор шест нула нула има самолет на „Еър Иран“. Поддържайте височина пет хиляди метра.
Авидар го повика по честотата на „Ел Ал“.
— Втори, тук първи. Опитай да откриеш овчарското ни куче. Не го виждам.
Бекер премина на 134.725 MHz.
— Гавриил трийсет и две, тук Емануил.
Теди Ласков следеше разговорите на честотите на „Ел Ал“ и контролната кула и сега превключи на 31-ви канал.
— Емануил, тук Гавриил трийсет и две. Отлично те чувам. Виждам ви с Кашер ниско на северозапад. Оставете едната радиостанция на тази честота.
— Прието, Гавриил. Когато получим разрешение от кулата, ще се издигнем на деветнайсет хиляди метра и ще наберем скорост два маха.
— Прието. С вас съм. Дотук добре.
— Дотук. Връщам се на честотата на „Ел Ал“. Копилотът ще поддържа връзка с вас.
— Прието. Край. „Хоукай“, тук Гавриил трийсет и две. Как е при вас?
E-2D „Хоукай“ се намираше на близо пет километра над конкордите и изтребителите и едновременно покриваше и трите честоти. Офицерът от въздушен контрол взе радиофона си.
— Следя всички ви, Гавриил. Виждате ли самолета, който се приближава под сто осемдесет и три градуса? На около сто и осемдесет километра от вас? Не е пътнически лайнер.
— Виждаш ли нещо, Дан? — попита Ласков копилота си.
Даниил Лавон погледна надолу към монитора си.
— Да, радарът показва нещо в югозападния ъгъл. На малко повече от сто и шейсет километра. Приближава се под прав ъгъл към курса ни.
С петчленния си екипаж и най-модерната електронна техника в света, E-2D „Хоукай“ бе в по-добро положение за засичане и класифициране на самолети, отколкото F-14. Бордовият техник повика Ласков:
— Опитваме се да се свържем със самолета, но засега не успяваме.
Включи се информационният диспечер на E-2D „Хоукай“.
— Гавриил, неидентифицираният самолет се движи приблизително с деветстотин и шейсет километра в час. Курсът и скоростта му показват, че ще пресече пътя ви, но с хиляда и осемстотин метра под вас с Емануил и Кашер.
— Прието, „Хоукай“. Свържете се с това копеле и му кажете да промени курса и скоростта си.
— Прието, Гавриил. Опитваме се.
Ласков се замисли. След около минута неидентифицираният самолет щеше да навлезе в сто и шейсет километровия обсег на неговия „Финикс“. Ако беше въоръжен с руски ракети въздух-въздух, непознатият нямаше да може да достигне конкордите, докато не се приближеше на 130 километра. Тази трийсеткилометрова разлика между руските и американските ракети бе от изключително значение. Тъкмо това беше причината F-14 да е най-добрият изтребител на света. Просто имаше по-голям обсег. Също като двама рицари, чиито копия се различават с половин метър. След още няколко минути обаче Ласков вече нямаше да има това преимущество.