— „Хоукай“, ще сваля целта преди да се приближи на сто и трийсет километра, ако не я идентифицирате, разбира се.
Генерал Талман се надигна от стола си в оперативния център на Цитаделата, грабна радиофона и бързо се намеси.
— Гавриил, тук оперативен контрол. Виж, ти взимаш решението, но за Бога, обмисли го от всички страни. — Той замълча за миг. — Ще те подкрепям, каквото и да се случи. Край. — Талман не искаше да обяснява по радиостанцията политическите усложнения. Вече бяха обсъдили всичко. Той се изправи пред радарния екран и като поглаждаше мустаците си, впери очи в приближаващите се точици.
В същото време на Ласков му се искаше Талман категорично да му нареди да стреля. Ала знаеше, че бригадният генерал няма да го направи.
— Гавриил, тук „Хоукай“. Самолетът не е — повтарям, не е — военен, защото не засичаме сложни радарни сигнали.
— Тогава защо се движи с деветстотин и шейсет километра в час, по дяволите?
— Сигурно е граждански реактивен самолет, Гавриил. Почакайте. Чувам нещо по радиостанцията.
— Не ми пука дали е граждански реактивен самолет! — извика в микрофона Ласков. — Това не му пречи да е снабден с ракети въздух-въздух. Или го идентифицирайте, или го пишете свален!
Не получи отговор.
Дани Лавон го повика по интеркома.
— Господин генерал, това са пълни глупости. Аз ще поема отговорността. Ще кажа, че съм изпаднал в паника и съм натиснал бутона. В момента съм се прицелил в него и…
— Слушай, синко — прекъсна го Ласков, — просто изпълнявай заповедите ми. Нищо повече.
— Гавриил, тук „Хоукай“ — повика го офицерът от въздушен контрол. — Току-що разговаряхме с контролната кула в Кипър. Нашият неидентифициран обект е пътнически реактивен самолет „Лиър“, модел двайсет и три, с френска регистрация. Извършва полет от Кайро през Кипър и Истанбул за Атина. На борда пътуват шестима души. Бизнесмени. С френски паспорти. Получихме тяхната честота и позивна. В момента се опитваме да се свържем с тях.
Ласков не остана доволен.
— Опитвате ли се? Глупости. Вече са в сто и трийсет километровия обхват, имате честотата им и най-добрите радиостанции на света. Какво става, „Хоукай“?
— Възможно е проблемът да е у тях, Гавриил.
— Прието. — Ласков тежко въздъхна и погледна през плексигласовия прозорец. Двата конкорда се носеха под него като хартиени самолетчета. — Кашер, тук Гавриил. Чухте ли всичко това?
Бекер и Авидар потвърдиха.
— Добре. Съобщете на контролната кула, че променяте курса и се насочвате на север. Поискайте разрешение незабавно да се издигнете на деветнайсет хиляди метра.
Авидар повика кулата. Отговориха му, че над тях има самолети на „Транс Уърлд Еърлайнс“ и „Луфтханза“ и че ще се наложи да изчакат пет минути.
Ласков нямаше намерение да чака дори пет секунди. Той включи интеркома и се обърна към Лавон. Не се свърза по радиостанцията с останалите пилоти от ескадрилата, защото не искаше да го чуе Талман.
— Зареди „Финикса“, Даниил. Приготви се за прихващане на целта. — Спомни си думите на Мириам Бернщайн. „Дори да видите самия сатана на радарния си екран… не го сваляйте със своите ракети.“ И на Ричардсън. „Виж, внимавайте там горе. Не искаме никакви инциденти.“ — „Хоукай“, ако не се обади, лиърът има още шейсетина секунди живот.
Този път му отговори пилотът на „Хоукай“.
— Прието, Гавриил. Не можем да се свържем с него. Съжалявам. Нищо повече не мога да направя. Разбирам положението ви. Постъпете така, както смятате за най-добре.
— Благодаря.
Включи се Талман.
— С теб съм, Гавриил. — Бригадният генерал започваше да си мисли, че има нещо нередно. Ако радиостанциите му бяха повредени, лиърът навярно щеше да се върне обратно и да кацне в Александрия. Ако пък нямаха проблеми, защо не отговаряха? Беше проследил опитите на „Хоукай“ да се свърже по честотата на лиъра. Бяха ги викали на френски, после на английски, международният език на въздушния трафик, дори на арабски. — Нещо смърди, Гавриил — каза Талман.
— Да. — Ласков превключи на интеркома. — Къде е лиърът?
Лавон погледна към радара си.
— На около шейсет и пет километра… и се издига.
За „Финикса“ вече бе прекалено късно.
— Зареди „Спароу“ и… прихвани целта.
— Слушам. — Младият пилот завъртя електрически ключ и отвори малка плоскост на оръжейния пулт. Отдолу се показа червен бутон. Той постави показалеца си върху него.