В загиващия конкорд Авидар и Хирш инстинктивно реагираха на всеки нов проблем, защото нямаше какво друго да сторят. Лео Шарет спокойно седеше на пулта си и контролираше системи, които вече не се поддаваха на контрол. Светлинните му индикатори угасваха. Конкордът се запремята през носа си като сребристо листо, носено от ветрец. После избухна и се разхвърча на части.
Бекер чу ужасените викове от пътническото отделение. Над всички се разнесе стонът на Яков Лайбер, който плачеше за жена си.
Към тях полетяха останки и пилотът направи внезапна маневра, за да ги избегне. Петимата мъже, които стояха в кабината, паднаха на пода. Пътниците се хвърлиха към местата си. Питър Кан със закъснение включи надписа за предпазните колани и заговори по интеркома:
— Останете седнали. Всичко ще бъде наред. — Той накратко им обясни положението.
Хауснер погледна Добкин и Бург. Те се извърнаха.
Лиърът ги повика по радиостанцията. Гласът на Риш звучеше почти истерично.
— Те ме принудиха да го направя! — извика терористът. — Сега ме чуйте! Следвайте ме и правете точно каквото ви кажа, иначе ще ви сполети същата участ!
Хауснер грабна микрофона от пулта.
— Риш, гадно копеле! Тук е Яков Хауснер. Жалък убиец! Когато се приземим, лично ще те убия, гадино! — И избълва дълга поредица от специфични арабски ругатни.
След като свърши, гласът от лиъра отново се разнесе по колоните. Риш едва успяваше да надвика пращенето.
— Господин Хауснер, когато се приземим, не вие ще ме убиете — аз ще ви убия.
Хауснер започна нова тирада на арабски, но Бекер му взе микрофона и превключи на резервната тактическа честота, за да се свърже с Ласков, ала чу само висок вой.
— Вече не можете да разговаряте нито с ескорта си, нито с мен — каза терористът. — Просто ме следвайте. — Воят стана още по-пронизителен.
Бекер увеличи звука на всички радиостанции.
— Заглушава ни. Навярно има на борда предавател с широк обхват. — Той се огледа. — Струва ми се, че ни държи в ръцете си. — Давид се обърна към Бург, който имаше най-висок ранг от присъстващите.
Шефът на Мивцан Елохим кимна. Изглеждаше съвсем блед. Всъщност, като всички останали. Видът на премятащия се конкорд продължаваше да ги измъчва.
— Ще ида да поговоря с външния министър и пътниците — задавено рече той. — Трябва да знаят какво става. Извинете ме. — Бург излезе от кабината.
Том Ричардсън се прокашля.
— Може би е най-добре да оставим пилотите на спокойствие.
Добкин кимна.
— Да. Трябва да съобщим на пътниците какво очакваме от тях, когато кацнем. Разумно е да организираме психологическата си защита. Това е от изключително значение.
— Съгласен съм — отвърна Хауснер. — Предполагам, че дълго ще останем в плен. Поне вие.
— Не се безпокойте, господин Хауснер — каза Ричардсън. — Онова копеле само се опитваше да ви сплаши.
Маклуър се обади за пръв път, откакто бе заявил предпочитанието си към „Пан Ам“.
— Не бъди глупав, Ричардсън. Онзи тип току-що уби петдесет души. Щом е казал, че ще убие Хауснер, значи ще го направи.
— Благодаря — рече Яков.
— Не бива да крием истината — отвърна Маклуър, извади нова кибритена клечка от неизчерпаемия си запас и я загриза.
Конкордът последва лиъра на юг. Хауснер остана в кабината, докато другите се върнаха отзад при пътниците. Не можеше да погледне никого в очите. Чувстваше се отговорен, макар че всичко се беше случило заради предпазливостта на Талман и нерешителността на Ласков. Старият пилот омекваше с възрастта и обещанието за мир притъпяваше някогашните му остри военни инстинкти. И заради хората от „Хоукай“, които го бяха уверявали, че става дума само за група бизнесмени. И заради лошите мерки за сигурност във френските заводи. И заради всичко останало, случило се през последните няколко хиляди години. Но Хауснер потисна тези мисли. Искаше му се да си бе разменил мястото с Мати Ядин.
8.
Генерал Талман седеше на стола си в средата на оперативния център в Цитаделата и избягваше очите на хората около него. Всички бяха видели как първият конкорд изчезва от радарния екран.
Талман продължаваше да следи лиъра и втория конкорд. Наближаваха синайското крайбрежие. Щеше да е в състояние да ги следи, докато продаваният от E-2D „Хоукай“ образ останеше ясен. Но знаеше, че все някога лиърът ще принуди пленниците да се спуснат ниско и да изчезнат от дисплеите.